Видео урок: Строеж на атома. Електронна обвивка. Част 3. Орбитали. Профилирана подготовка

Супер много се радвам че ви харесва ^ ^

Изключително добър урок! Толкова сложна материя, обяснена на разбираем и интересен език... Браво! :)

Здравей, Радваме се, че уроците ти харесват и помагат. Пожелаваме много успехи с помощта на Уча.се!

:)

:)

:D Хахаха.. Мерси, мерси :) :D :D

Хахахахаха, Емилиян, добър апетит, благодарим, ще поправим!

Не, не, спокойно, Стефан няма да обядва с човешки горен крайник, само ще го учи, защото е студент по медицина и ще има контролно :).

Колко яко :)

И powerpoint и други програми, но повечето анимации са на него :)

Е да де :) почти всички анимации по един или друг начин са правени на PowerPoint и после за сглобявани и дообработвани на други програми. С достатъчно мерак на PowerPoint всичко е възможно.. е почти всичко Поздрави :)

Всеки следващ по-добър от предишния! След време ще сме по-добри от Холивуд :D

И аз се присъединявам към коментарите на гледалите урока преди мен. Не, не съм разбрал урока. По-точно разбрах само първите 3 точки от резюмето дадено в края му. Най-много ми хареса абсолютно новата област от науката, която урока открива пред мен. Със сигурност ще се връщам отново към този урок!

:))

Здравей, отговарям веднага. Атомна орбитала и електронен облак не е едно и също. Приличат си по форма, но физическото понятие "част от пространството, където вероятността за намиране на електрона е 90-95%" е електронния облак. Всеки електрон има определено количество енергия, която се квантува, т.е. може да заема само определени стойности Е1, Е2, Е3 и т.н. На всяка от тези стойности отговаря част от пространството около ядрото, където вероятността да се намери електронът е 90%. Електронният облак се получава като квадрата на вълновата функция умножим по някакъв малък обем. Така се получава частта от пространството, в която вероятността за намиране на електрона е 90%. А математичната функция, решение на уравнението на Шрьодингер се нарича атомна орбитала (АО). Всяка АО (s, p, d, f и т.н.) се характеризира с енергия, размер, форма, и насоченост в пространството (с изключение на s АО) и се описва еднозначно с три квантови числа-n,l,m. Успях ли да обясня?

Здравей Памела, в тази сложна материя е нормално човек да се "загуби", затова ще се опитам да помогна. Най-лесен за възприемане е електронният облак - това е пространството около ядрото, където вероятността да намерим електрона е 90-95%. Електронният облак е физически реален - той има форма, размери, а в някои случаи и насоченост в пространството - да речем като р-електронните облаци. За да се характеризира състояниета на електрона в електронната обвивка (с други думи да знаем каква е енергията му и къде се намира, какви са координатите му) се използва математичен модел, който се описва с уравнението на Шрьодингер. Според това уравнение състоянието на електрона се описва с математическа функция, която е прието да се бележи с гръцката буква пси. Когато се реши уравнението на Шрьодингер за водородния атом се получава набор от конкретни функции, които съответстват на определена енергия Е1, Е2, Е3 и т.н.

Здравей Памела, приоритет на Уча.се е задължителната подготовка по химия. Имаме малко уроци от профилирана подготовка. За да успееш ще ти препоръчам първо да изгледаш тук уроците и след това да си набавиш учебник за профилирана подготовка.

Здравей Мира, еквивалентни или "изродини" да АО, които имат еднаква форма, големина и енергия и се различават по пространствената си насоченост. Трите р-АО са еквивалентни, петте d-AO, къщо са еквивалентни.

Благодарим, Ивета. Желаем ти успехи, а ние ще помагаме!

Страхотният му автор е Стефан Радев!

Здравей Димитър :) Тези неща ходят по ръба на познанията ни за електрона и със сигурност по ръба на моите познания. Не мисля че някой е в състояние да каже какво ТОЧНО се случва с електрона и дали въобще се случва нещо с него. "Колапсацията" не я гледай толкова като някакъв процес в който вълната му изчезва, свива и тн... просто при измерване от такъв тип (аналогията със снимката) електронът се оказва само на едно място - като частица. Но в други обстоятелства той се държи като вълна. За това казваме и вълново-корпускулярен ДУАЛИЗЪМ. Не можем да кажем сега е частица, а ей сега е вълна. Той е и двете едновремено. Просто при едни измервания ще видим корпусколярните му свойства (като на частица), а при други - вълновите му свойства. Много от тези неща са до голяма степен и догатки на много умни хора, базирани на определени експериментални данни. Което е и якото, защото сме свикнали да си мислим, че знаем всичко за света и изведнъж се оказва,че има още толкова много което не знаем :)

Не може да се каже кога един електрон е частица-или поне интервалите между явленията на корпускулярните му свойства-тези интервали са произволни,освен ако не взаимодействаме с тях на еднакви интервали.