Видео урок: Киселини

Мишел, хлорен се нарича анионът, който се получава при електролитната дисоциация на хлорна киселина HClO3

Благодарим, Йоана, за признанието и топлите думи! Пожелаваме ти много успехи!

Здравей, Уча.се покрива учебния материал от задължителната подготовка, а теорията на Брьонстед-Лоури се учи в профилирана подготовка. Теорията обяснява как се определя кое съединение е киселина и кое основа и е приложима и за неводни разтвори, за разлика от теорията на Арениус. Изместването на равновесието, ако става въпрос за водни разтвори зависи от силата като основа на водата и получаващата се спрегната основа. Например ако солна киселина се дисоциира, то отдавайки протон киселината се превръща в спрегнатата си основа хлориден йон. Тъй като хлоридният йон е по-слаба основа от водата (тя по-здраво свързва водородния катион), то равновесието е практически изтеглено към хлоридния йон. Няма как да предвидиш в каква посока ще се измести равновесието без данни за силата на киселините и основите. Обикновено за изпита се учат примери от учебниците.

Здравей, естествено може помощ. В примера ти е дадена силата на съответните електролити, записана в скобите. Сега остава да разсъждаваш и да определиш посоката на реакцията. Нужно е да осмислиш познат пример - солната киселина се дисоциира пълно, т.е. равновесието е изместено по правата реакция. За нея уравнението изглежда така: HCl (силна киселина) + H2O (силна основа) <--> Cl- (слаба основа) + H3O+(слаба киселина). В каква посока се измества равновесието по Брьонстед-Лоури? Хайде сега приложи наученото към твоя пример...Успех!

Хлориден!!!!

На 7:38 е. Възможно ли е някой да се намеси и да обясни това вярно ли е изобщо??

Здравей, Стамат, безкрайно се радвам за теб! Пожелавам ти успех и на биологията и сбъдната мечта! Трудът, постоянството и ученето с разбиране винаги дават резултат! Браво! Да, екипът ни е железен и вършим много работа, при гова с огромна любов към всички вас и затова нещата се получават :). Сега на въпроса. Съществува една класификация на хидроксидите, според която те се подразделят на основни, амфотерни и киселинни. Не е приета във всички учебници, но щом СУ я е приело, това ме навежда на мисълта, че това са най-новите утвърдени схващания в учебната литература. Благодаря, че сподели, за да знам как стоят нещата при следващи въпроси по темата.

Хахахахаха, съчувствам ти. Не е красиво да го казвам, но извън анатомията и генетиката останалата част от биологията за мен е зубрашка работа, учила съм я с ненавист, която продължава и 40 години след като съм завършила училище. Но няма начин, ако искаш медицина, това е начина... В СУ изпитът е различен - там се иска разбиране и транслиране на знания от клас в клас, така знам от ученици. Защо не се ориентираш на там?

Пожелавам успех!

Здравей, Иве! В момента няма възможност за сваляне на това платно от урока. Можеш да си го препишеш в тетрадката и така да го научиш. Какво ще кажеш? :)

Здравей, не. Но всяка многоосновна киселина е най-силна по първата степен на дисоциация.

Здравей Искра, всяка киселина (с малки изключения) има концентриран разтвор, който е прието да се нарича концентрирана киселина и разредени разтвори, които се наричат разредена киселина. Обичайно в химията под киселина се разбира разреден разтвор. Ако е концентрирана, то това трябва да е изрично указано в условието на задачата.

Здравей Николай, Много отдавна платната не могат да се свалят - ще трябва да си изгледаш урока от тук, да си пишеш в тетрадката и ако имаш въпроси- питай - тук сме, за да отговорим :)

Здравей Константин, предлагам ти да се потрудиш първо самостоятелно, като изгледаш видео урок в 10 клас Истински разтвори от раздел Разтвори и после от раздел Разтвори на електролити урока за киселини. След като осмислиш добре нещата и ако отново имаш въпроси - ще обсъдим нещата, които не си разбрал.

Здравей Иво, Предполагам си кандидат-студент? Ако е така е хубаво да си отвориш някой от кандидат-студентските учебници и да си научиш добре този материал и с примери, защото той фигурира и като теоретичен въпрос в конспектите за университетите. За описване на киселинно-основните реакции и в неводна среда се прилагат по-общите теории за киселини и основи, които са протолитната (протолитичната) теория на Брьонстед - Лоури итеорията на Люис. Според теорията на Брьонстед-Лоури киселина е всяко вещество, което отдава протон (водороден катион Н+), а основа - всяко вещество, което приема водороден катион. Когато изходната киселина отдаде протон се превръща в спрегнатата си основа, а когато изходната основа приеме протона се превръща в спрегната и киселина. Например: HCl + H2O=CL- + H3O+ Тук HCl e киселина, защото отдава протон и при това се превръща в спрегнатата си основа Cl-. Водата пък е основа, защото приема протон и се превръща в спрегнатата си киселина хидроксониев йон H3O+.

Здравей Габриела, Вероятно питането ти е относно реакция на сярна киселина с бариев дихлорид, при което се получава утайка от бариев сулфат и солна киселина :). Реакцията е качествена за доказване на сулфатни йони (сярна киселина и солите и)

Здравей Ивелина, За да отговориш на вьпроса е необходимо да сьобразиш следните неща: 1. Как се изменя радиуса на елементите на неметалите от 6А група с нарастване на поредния номер /нараства/; 2. Как се изменя дьлжината на врьзката /по-голям радиус, по-голяма дьлжина/; 3. Как се изменя енергията на врьзката /дьлжината нараства,намалява енергията и здравината/; 4. Как се изменя електроотрицателността на елементите в групата /намалява/; 5. Как се изменя полярността на врьзката /по-малка разлика в електроотрицателността, по-слабо полярна врьзка, по-слабо полярна молекула/; 6. Как се изменя силата на киселините - поради по-ниската енергия на врьзката и по-голямата поляризуемост следва в реда H2S,H2Se,H2Te силата на киселините да нараства.

Здравей, Общите свойства на киселините се определят от водородните катиони, които присьстват вьв водния разтвор на всяка киселина. Специфични са свойствата, определени от анионите или от цялата молекула. Например: солната киселина дава бяла, потьмняваща на светлината утайка от сребърен хлорид, сероводородната киселина утаява черни сулфиди с много метални йони, карбоксилните киеселини горят и декарбоксилират, конц. сярна и азотна киселина се разлагат с отделяне на кислород, мравчената киселина има редукционни свойства и др.

Здравей Венеция, Всъщност, ако уточним - флуороводородната киселина е среден електролит. Силата на електролитите се определя от способността им по-лесно или по-трудно да се дисоциират на йони. Конкретно за киселините силата им се определя от способността да отделят водородни катиони в разтвора. Колкото по-здрава е химичната връзка Е-Н, толкова по-трудно се откъсват водородните йони. В случая на HF, независимо, че връзката H-F е силно полярна, тя е къса връзка (двата атома са с малки атомни радиуси), с голяма енергия и малка поляризуемост, т.е. трудно ще се разкъсва. От тук HF сравнително трудно отделя водородни катиони, което определя и отнасянето и към средните електролити.

Преди имаше такава възможност, но сега я няма.