Да, и такова чудо съществува в математиката. Нали не сте си мислели, че тази прекрасна наука се ограничава само до положителни, отрицателни, рационални, ирационални, четни, нечетни, естествени, прости, съставни, дробни и … ох, момент да си поема дъх, числа.

Не, мили приятели, математиката може да бъде романтична понякога. И целуващите се числа го доказват. Всъщност, като в една истинска романтична любовна драма, тези числа са станали повод за страхотен спор между Джеймс Грегъри – шотландски математик и физик и не друг, ами самият сър Исак Нютон.

И за да вникнем в тази поредна математическа драма, трябва да разберем какво всъщност представляват целуващите се числа. Проблемът с тях е формулиран по този начин: „Колко еднакви по размер сфери могат да се допрат до друга сфера с техния размер, без да се преплитат една с друга”. Което преведено на български ще рече, ако имаме една футболна топка, колко още могат да се допрат до нея едновременно (другите спортове да извиняват, футболна фенка съм 🙂

От тази дилема произлиза и спорът между Нютон и Грегъри. Нютон защитава тезата, че отговорът е дванадесет, докато Грегъри настоява, че е възможно и още една сфера да „целуне” останалите, т.е. тринадесет.

За тяхно огромно съжаление, никой от тях не доживява да разбере кой в крайна сметка е бил прав. Всъщност въпросът за „целуващите” се числа се оказва особено сложен за науката. Едва през 1874 година е доказано, че целуващите се числа са 12 (т.е. доказана е теорията на Нютон). За да стигнем до 1999 година, когато швейцарски математици доказват, че теоретично е напълно възможно към тези 12 числа да се добави и 13-то такова. И всичко започва отначало.

Очевидно е, че споровете около „целуващите” се числа няма да затихнат току така. Интересно е, че ние, българите, като една крайно неромантична нация (хм!) сме си избрали безкрайно прозаично наименование за „целуващите” се числа – контактни. Ехххх, а аз тъкмо си бях приготвила тетрадката на сърчица… 😉

Снимка: Уикипедия