Можем ли да използваме тази практика?

Един от големите проблеми не само в българските училища, но и в тези по света е тормозът, който учениците прилагат едни върху други. Да се обясни ефекта от лошата дума, подигравката и обидата е много трудно.

Не и за учителката Роузи Дътън, на която й хрумва интересна идея. Днес в „Учителите говорят“ Образователен сайт №1 на България ще ви разкаже точно за тази идея с надеждата тя да помогне на българските учители да намерят и своя начин да се справят с проблема.

Малко преди да влезе в поредния час Роузи взима две ябълки. Едната нарочно изпуска няколко пъти, като внимава да не нарани външния й вид, така че да остане максимално близка до другата.

„Когато започнах часа, просто взех едната ябълка (онази, която бях изпускала) и започнах да обяснявам на децата колко много не харесвам тази ябълка. Споделих им, че я намирам за гадна, миризлива и грозна. Обвинявах я, че е пълна с червеи.

Накарах и децата да я наричат с лоши думи, след което ги помолих да я погледнат добре, да огледат и другата ябълка и да ми кажат какви са разликите и приликите.

Разрязах двете ябълки и им ги показах отвътре. Тази, която наричахме с лоши имена, изглеждаше доста по-зле от другата. Мисля, че беше моментът на истината за децата. Те много бързо схванаха какво искам да им кажа с ябълките.“

Роузи обяснила на учениците, че трябва да бъдем внимателни с думите и делата си, защото можем да причиним тормоз на околните. Понякога този тормоз не е изписан на техните лица, но е запечатан в техните сърца.

Учителката вярва в поколение от деца, които могат да бъдат внимателни и грижовни едни с други. Дали обаче примерът й може да бъде приложен и в нашата действителност?

Скъпи учители, какви са вашите идеи за справяне с тормоза в училище? Споделете ни вашия опит, за да съберем добрите практики по тази толкова важна тема.

Източник на историята: boredpanda.com

Не пропускайте всички новини около Уча.се във Facebook, Twitter или в Google +. 🙂