Защо се прозяваме?

защо се прозяваме

 

Прозя ли се, още щом отвори статията? Не? Изчакай, почти е гарантирано, че ще се случи след малко (погрижили сме се за това с достатъчно снимки). Но за какво точно служи този странен рефлекс, само за хората ли е специфичен и защо е толкова заразен? Наистина добри въпроси. Нека се опитаме да им отговорим.

 

Защо се прозяваме?

прозявка

Клубът на прозяващите се далеч не е ограничен само до нашия вид. В него влизат кучетата, котките, пингвините, змиите, както и много други животни. Каква е обаче причината за този рефлекс?

Дълго време съществуваше хипотеза, че прозявките са начин на организма да си набави допълнително кислород. Това звучи като добро обяснение на явлението, единственият проблем е, че… не е вярно (освен, ако не говорим за рибите). Изследвания ясно показват, че процентът на кислород в кръвта не се променя след прозявка, така че може би обяснението се крие другаде. Въпреки че е едва 2% от нашето тегло, мозъкът е капризна машина и използва 20% от енергията на организма. Затова, подобно на твоя компютър след ожесточена Fortnite сесия, той често прегрява – може би точно тук идва на помощ освежаващата сила на прозявките. 

 

Изключително интересни факти за твоя биологичен „главен процесор“ можеш да намериш тук:

главен мозък

 

Какво се случва в организма, когато се прозяваме?

Мускулите на челюстта, както и тъпанчето на ухото, се разтягат, пулсът се ускорява, следва дълбоко вдишване и накрая шумно издишване. Теорията на изследователя от Принстънския университет Андрю Галъп е, че това е начин на организма да охлади мозъка с помощта на приетия студен въздух и увеличения приток на кръв. Изследванията, които Галъп прави, подкрепят неговата хипотеза и той забелязва спад на температурата на мозъка при мишки след прозявка. 

Друга любопитна гледна точка за този рефлекс ни дава сравнението на резултатите от две изследвания, проведени във Виена и в Аризона. Случайни минувачи били помолени да следят колко пъти ще се прозеят в определен период. Експериментът във Виена показал, че жителите на австрийската столица се прозяват повече през лятото (температура 19 °C), отколкото през зимата (температура 1.4 °C). Интересното е, че резултатите от Аризона са точно противоположни – броят на „търсещите охлаждане“ бил драстично по-голям през зимата (средна температура 21 °C). Изследователят казва: „Когато външната температура сериозно надвишава телесната, прозявката може да бъде даже вредна. Вдишаният въздух при необичайно студено време пък би могъл да доведе до термален шок на мозъка.“ Изглежда организмът ни знае как да намери „златната среда“.

 

Защо прозявката е заразна?

Как показваш на някого, че чувствата му са важни за теб и искаш да бъдете приятели? Едва ли първото нещо, което ти идва на ум, е да зейнеш широко срещу него, но пък дали прозявката няма и такава функция? Счита се, че копирането на този рефлекс е свързано с чувството за емпатия. При хората то започва да се развива на 4-5-годишна възраст и изследвания показват, че е по-вероятно да се проезеем, когато видим, че наш приятел или роднина прави същото (това важи и за кучетата и техните стопани). Можеш да научиш още по темата в този Инстаграм пост.

 

Начин за мозъкa ни да се поохлади, метод, с който показваме на околните, че сме като тях, или сигнал, че урокът по история не е от най-интересните? Въпреки добрите предположения е напълно възможно реалният отговор на въпроса „защо се прозяваме“ още да чака да бъде открит от някой любопитен ум. 

Искаш да разбереш още от въпросите, за които науката все още търси отговор? Значи тази статия е следващата ти спирка.

 


Всички новости от Уча.се следете още във Facebook и Instagram . 🙂

Коментари
  • WordPress
  • Facebook

Няма коментари.

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Медиите за Уча.се

„Уча.се превръща двойкаджии в отличници“

- Дневник