Ситуации, в които всеки учител е попадал

7 стуации в които всеки учител е поппадал

 

Какво означава да си учител? Да си търпелив, любопитен, взискателен и да не спираш да учиш? Да, всичко това е вярно, но от името на нашия страхотен екип от преподаватели можем да добавим и нещо друго. Да си учител понякога означава да си готов да станеш свидетел (а често и участник) на някои куриозни, странни и запомнящи се случки, които извикват у теб всички емоции и реакции по скалата от няколко минути смях в часа до мигновено изпращане на целия клас при директора.

Ние от Уча.се ще ти представим някои от най-често срещаните ситуации, които са се случвали на почти всеки учители.

 

Ученици, които не си носят химикал

химикали

„Госпожо/Господине, може ли един химикал?“ – няма нищо изначално лошо в този въпрос… Освен когато не започнеш да го чуваш поне по два пъти преди всяко писмено изпитване. Колкото и да напомняш на учениците, че е тяхна отговорност да си носят пособия за писане, нещо изглежда все остава неясно. Явно „притежаване на неизчерпаем запас от химикали“ е нещо, което трябва да влезе в длъжностната характеристика за учителската професия. 

 

Всевъзможни начини за преписване

Телефони, листове на крака, листове на обувката, листове на етикет от минерална вода, Google очила, които автоматично решават задачите от контролното, слушалка в ухото. Учениците невинаги са подготвени за изпитване, но пък постоянно са готови да отприщят въображението си и да се появят „въоръжени“ до зъби с всевъзможни „пищови“. Контролните често от проверка на знанията по даден предмет се превръщат в игра на „котка и мишка“, при която мишката често се оказва със забележка или, в зависимост от големината на „престъплението“, и със служебна двойка. 

 

Когато дойде време за изпитване, всички отбягват погледа ти

В класа има притеснително голям брой хора с по една оценка, даже и такива без оценка – тоест, изпитването е неотложно. Почакай обаче учениците да разберат това… От превъзбудена и леко (невинаги леко) шумна група от младежи те се превръщат в тихи и скромни деца, които правят всичко възможно да не срещнат погледа ти. Изведнъж всичко от минаващите коли навън до закачалките и собствените им обувки става техен център на внимание. Толкова ожесточено се борят да не погледнеш към тях, че се чувстваш като митичната Горгона Медуза, готова да вкамени всеки смъртен, дръзнал да отправи поглед към нея. Разбира се, има ученици, които вдигат ръка… Най-често тези, които вече са изпитани и имат оценка…

 

Внасяне на храни и напитки

храна

Хапнал си за 20 минути и си успял след лек крос да стигнеш до класната стая на време. Дотук добре. Сега обаче започва „манифестацията“ от закъснели ученици, които обаче никак не са с празни ръце. Започваме с обичайните „специалитети“ като плодове, вафли, газирани напитки и плавно преминаваме към сандвичи и дюнери, които стигат до размери, напомнящи повече на килограм месо и картофи, завити с одеяло, отколкото на нещо за обяд. В този момент няма да се учудиш и ако Гордън Рамзи влезе и представи новите си специалитети… в порции за 30 души. 

 

„Това не сме го учили“

Подготвяш контролното и включваш всичко, на което си наблегнал при преговора. Изпитването започва, по всичко личи, че ще премине гладко и безпроблемно… в първите 5 минути, преди да последва въпросът: 

„Това на 3-и въпрос учили ли сме го?“. Да, 3-и въпрос – да, темата, на която изпита двама души миналата седмица, да, въпроса, който горещо „препоръча“ на всички да си запишат в тетрадката при преговора… Да… Учили сме го. 

 

Всички изчезват, когато звънецът бие 

Учениците често се шегуват с учителския израз „Звънецът не ви освобождава, аз ви освобождавам“. Тези думи обаче неслучайно са станали толкова популярни, предвид ситуацията, която често се разиграва. Ти чуваш звука от звънеца (или нашумялата поп песен), учениците чуват изстрел от пистолет, задаващ старт на състезание по лека атлетика. Независимо дали си по средата на важно изречение, дали смяташ да кажеш какво ще има на предстоящото контролно, или просто искаш да си вземеш довиждане, внезапно стаята става призрачно пуста. 

 

Училищният живот изобилства от подобни ситуации и сме сигурни, че повечето учители са до болка запознати с гореизброените. Вярваме и че биха добавили още доста интересни примери.

Разкажи ни случка от твоята практика, която те кара да се усмихнеш всеки път, когато си спомниш за нея! 

 


Всички новости от Уча.се следете още във Facebook, Instagram . 🙂

Коментари
  • WordPress
  • Facebook

Няма коментари.

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Медиите за Уча.се

„Уча.се превръща двойкаджии в отличници“

- Дневник