Съветите на един родител

Много от вас с нетърпение очакваха втората част със съветите на нашия родител за гордост – Виолина Чакърова. Днес в рубриката „Родителите говорят“ продължаваме да се учим на нейния метод за помощ по математика в домашни условия, като пропусналите първата част могат да наваксат тук. 🙂

Дадено, търси се, решение

Аз изисквам писмено да се описва дадената задача в 3 етапа: дадено, търси се, решение. Опитът ми показа, че децата докато описват задачата, вече са осмислили текста на самата задача. И ако им задам въпрос по условието на задачата, отговарят бързо и вярно. Изисквайте детето ви да описва винаги „дадено, търси се, решение”.

Винаги когато даден тип задачи дават няколко варианта за решение, давах възможност на дъщеря ми да решава по начина, по който тя предпочиташе. Това й даваше увереност.

Спомням си, че при усвояването на задачите за ъгли, получени при пресичането на две успоредни прави с трета, изисквах от дъщеря ми да си прави помощен чертеж (т.е. извън самия чертеж към задачката). Той се изразяваше в това да начертае просто две успоредни прави, пресечени с трета и да обозначи познатите й вече получени ъгли.

Този помощен чертеж се налагаше, когато й беше трудно „да види” въпросните 2 успоредни прави, пресечени с 3-та в конкретната геометрична фигура от дадената задача.

Изнасяйки дадените неща в помощен чертеж, тя се ориентираше по-лесно. Трябва да отбележа, че правехме това, докато дъщеря ми усвои добре задачите за ъгли при пресичането на две успоредни прави с трета. После всичко си дойде на мястото и не се налагаше правенето на помощен чертеж.

Ръката „има памет“

Друг феномен, който забелязах в дъщеря ми, е, че тя имаше навика да „разглежда” решенията на типови задачи (например на т.н. основни задачи или на други решени в учебника задачи), но не и да се опитва да ги решава сама. Естествено от такова съзерцаване на решени примери полза няма.

Доста време и усилия ми отне, докато я убедя, че дори и решените примери от учебника, (които тя уж е разбрала), изискват И ТЯ самата да ги реши (с химикал и тетрадка).

Обясних й, че ръката, с която пише също „има памет”. (Тук аналогията с многократното изписване на нова чужда дума от изучаван чужд език с цел да се запамети правописа й, ми помогна много.)

Все пак да уточня, че не става дума за механично писане на формули и теореми, а за решаването на много примери и задачи, та дори и на тези, чиито решения са дадени в учебника. Т.е. колкото ръцете изписват повече решени задачи с включени в тях формули и правила, толкова повече запомнят начините, методите и вариантите на решение. Всъщност тя много бързо се убеди в това и го спазва и сега.

За формулите и теоремите

Важен момент в запаметяването на теореми, формули и правила е, още при вземането на новия материал, те да бъдат доказвани. Ако не всички, то поне по-лесните. Така детето логически вижда кое откъде идва във формулата. А знание, постигнато по пътя на логиката, трудно се забравя някога.

Изисквах от дъщеря ми да си попълва тетрадка с всички взети формули и важни правила, като сама си прави обяснителните записки към формулите. Т.е. така както ги разбира и с нейни си знаци

Мислене на глас

След като приключвах с разясненията на теория и задачи от нов раздел, за начало задавах на дъщеря ми сравнително лесни задачи. Като изисквах да „мисли” на глас, т.е. разсъжденията по НОВИТЕ за нея задачи исках да ги казва на глас. Имахме уговорка, дори да не е сигурна в знанията си, дори да е грешно, да го изкаже на глас.

Тази мярка се наложи, за да спестя ценно време да откривам кое точно я затруднява и не й е станало ясно. По този начин много бързо се ориентирах къде са „слабите точки” и съответно вземахме мерки да ги преодолеем (с повече обясняване и решени задачи).

Същото правило бяхме въвели и когато й задавам някакъв въпрос. Дори да не е сигурна в правилния отговор, да даде все пак отговор. Ако е грешен, я питам защо мисли така.

Тя обяснява, а аз разбирам веднага къде е „слабото място”. Поправям я, като й показвам грешката, както и кое я е подвело. Гарантирам ви, че това работи безотказно в полза на ученика. Това „мислене” на глас се отнасяше само за задачи от нов раздел.

Решението да помагате на детето си по математика е доста отговорно. Изисква отделянето на много време, а и е много изморително. Но си струва усилията. Също може да си помагате с учебните клипчета на Уча.се.

От учебните клипчета, които съм изгледала в Уча.се, мога да кажа, че материалът се поднася по много интересен и забавен начин. Точно това е ключът към разбирането на тази непонятна за много деца наука.

Тайната е в многото чертане (в случая май по-точната дума е рисуване), точните обяснения и многото решени примери да бъдат представени по достъпен, занимателен и лесен за разбиране начин.“

Целият екип на Образователен сайт №1 на България благодари на Виолина за страхотните съвети, с които вярваме, сме ви помогнали. 🙂

Всички новости от Уча.се следете още във Facebook или Instagram .🙂