Представи си следната картинка – баща ти и неговите приятели са се събрали и гледат спортната програма. Един от състезателите не успява да отиграе ситуацията по най-добрия начин и последва коментар на някой от зрителите: „Виж го този, не може да играе. Ако бях аз, щях да пусна сс-то си по-рано и assasin-ът щеше да oneshot-не adc-то .“
Дали някога електронните спортове ще станат толкова популярни, че да привлекат и феновете на традиционните спортове? А може ли всъщност да наречем спорт нещо, което не включва топка, стадион, трико или ставане от стола? Нека видим.
(снимка: Bruce Liu, Attribution-Share Alike 3.0 Unported)
Преди да започнем, искаме да те попитаме нещо още по-основно. Някога питал ли си се защо има толкова различни видове игри и защо въобще играем игри? Ако, да – приготвили сме ти отговора тук.
Скоро и по спортния канал?
Времето на задимените интернет клубове отдавна отмина. В момента игри като: League of Legends, DOTA 2, FIFA, Heroes of the Storm, Counter-Strike: Global Offensive и Overwatch са глобален феномен, който пълни стадиони и привлича милиони зрители онлайн.
Нека „влязат“ цифрите. Финалът на световния турнир на League of legends през 2014 събира 45 000 фенове, а през 2019 стриймът на играта има 3 985 787 зрители в пиковия си момент. Наградният фонд на същия турнир е 2 225 000 $, а предпазната кутия за шампионската купа е изработена от Луи Вюитон.
HTC, Puma, Nike, Red Bull, Honda и BMW са само част от големите спонсори на турнири и професионални отбори, като се смята, че индустрията на електронните спортове до 2020 година ще достигне 1 милиард глобални приходи.
Добре, успехът е очевиден, но все пак това истински спорт ли е или просто симулация на такъв?
Това истински спорт ли е?
Все повече държави дават положителен отговор на този въпрос. Още през 2013 г. американското правителство започна да издава спортни визи на професионалните League of Legends играчи, а в момента дори се обсъжда и електронните спортове да станат част от Олимпийските игри през 2024.
Когато обаче чуеш „спортист“ какво си представяш? Атлет с изваяно тяло на древногръцки бог: Кристиано Роналдо, Антъни Джошуа или пък Анди Руис (Бакхус също е древен бог)? Или някой с големи слушалки и още по-голяма енергийна напитка до себе си? Нека забравим стериотипите за момент и да погледнем какви качества реално притежават професионалните играчи.
Да разгледаме двата най-важни аспекта на всеки спорт:
Психологически
Доста хора играят компютърни и конзолни игри за забавление (или да отложат времето за писане на домашни). За професионалните играчи обаче нещата са съвсем различни. Повечето състезателни отбори живеят заедно в специални имения и често прекарват до 12 часа в тренировки. Освен ежедневната дисциплина и отдаденост, които трябва да демонстрират, те се изправят пред същите предизвикателства, които всички спортисти изпитват на голямо състезание.
Това изследване разкрива, че е-sport състезателите се сблъскват с 51 различни стресови фактори, например проблеми с комуникацията и притеснение от представянето си пред голяма публика (точно като състезателите по футбол или ръгби, например). Изследователите препоръчват играчите да преминават специална психологическа „тренировка“ за справяне с тези ситуации.
Бившият състезател по Quake 3 и настоящ преподавател в Чичестърския университет Rams Singh казва: „Електронните спортове са развиваща се област, но е важно тя да бъде разглеждана от академичните среди. Така ще може да разберем по-добре гейминга и неговото влияние върху ума и тялото“.
Физически
Да, докато „тичаш“ по Summoner’s rift или Dust 2, няма как да паднеш и да си счупиш нещо. Това обаче не означава, че електронните спортове нямат никакъв физически аспект.
Много от игрите изискват невероятна прецизност и координация. Един показател за добри рефлекси например е „действия за минута“ (APM). Той е използван предимно в стратегически игри като Starcraft и неговите нива при професионалистите достигат 350 или дори 400 (тествай своя тук). Изследване пък показва немалки разлики при фокуса на погледа на аматьори и професионални CS играчи (фокусът на състезателите е предимно върху мерника на тяхното оръжие и центъра на екрана).
Не липсват и травми. От анкетирани 65 играчи резултатите са следните: 56% усещат умора в очите, 42% болка във врата и гърба и 36% болка в китката. 40% пък от тях съобщават, че не изпълняват никакви физически упражнения – тук ли се крие един от основните проблеми?
Тук е моментът да разгледаме и един важен въпрос.
Играта на компютъра НЕ е спорт
За професионалните състезатели геймингът е призвание и кариера. За доста хора обаче е просто отвличане на вниманието.
Проблемът е, че твърде лесно от развлечение и хоби, той се превръща в нещо, което те лишава от ценно време за срещи с приятели, обучение и развиване на нови умения. Проблемът може даже да се задълбочи, като пристрастяването към игрите дори вече е признато от „Световната здравна организация“ за нарушение (не означава, че всички, които играят игри за забавление, имат проблем).
Но дори „това да не си ти“ и да успяваш да балансираш заниманията си пред компютъра с другите аспекти от твоя живот, не бива да игнорираш последствията от застояването (описани по-горе). Точно затова и доста от професионалните отбори въвеждат специални раздвижващи упражнения на определено време, като дори някои играчи изпълняват тренировки с тежести и следват спeциален хранителен режим.
Ще завършим с цитат от професора по психология Джордан Питърсн: „Животът не е игра. Той е множество от игри и правилото е: Не жертвай успеха си в цялото множество за победа само в една игра.“
Ами, това е. Приятна игра от нас.
Коментари