Да, и ние нямаме търпение да видим следващия епичен сблъсък на „Отмъстителите“ (дали ще се появи Галактъс?). Следим с интерес кариерата на Дуейн Джонсън и се интересуваме как Кристофър Нолан и Дени Вилньов ще накарат съзнанието ни да експлодира и този път.

Холивуд определено има какво да предложи. И откъм филми, които ти помагат за няколко часа да се откъснеш от напрегнатото ежедневие, и откъм такива, които са истински стойностни и поставят важи въпроси.

Когато обаче се сетим за класическите български филми, емоцията е друга. Те са някак близки, някак все така актуални, някак… наши. Доста е възможно да си от друго поколение и да не си гледал изброените по-долу класики – тогава приеми статията като списък с препоръки. А за другите е време да си припомним един пленителен свят. Свят, в който има всякакви касички (от куче до крокодилче), до роднините винаги има милиционер и почти всички жени имат… „страшни очи“ (поне според Яким Донев).

Светът на класическото българското кино.

 

Кога и къде е била първата кинопрожекция в България? Как е наречен първият български игрален филм? Виж какви интересни факти за българското кино сме ти подготвили в това видео.

 

– Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!

„Куче в чекмедже“, 1982 г.

 

– Не съм казвал, но пак повтарям.

„Вчера“, 1988 г.

 

– Роднина, милиционер, роднина, милиционер…

„Опасен чар“, 1984 г.

 

– Ей, голям човек е дакелът!

„Топло“, 1978 г.

 

– Когато ти плащат, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт.

„С деца на море“, 1972 г.

 

– Като говориш с мен, ще мълчиш!

„Дами канят“, 1980 г.

 

– Икономията е майка на мизерията.

„Опасен чар“, 1984 г.

 

– Ха-ха, чичо Манчо, снех те!

„С деца на море“, 1972 г.

 

– Ау, ти знаеш ли, че имаш страшни очи!

„Дами канят“, 1980 г.

 

– То, лицето, някаква близка ли Ви е?

„Оркестър без име“, 1982 г.

 

– Парите са тор, от която изникват красиви цветя.

„Опасен чар“, 1984 г.

 

– Кит, другарю директор!!! Кит! Наш, роден, социалистически!!!

„Кит“, 1970 г.

 

– Турското ни кафе е виетнамско.

„Селянинът с колелото“, 1974 г.

 

– Човек е единственото животно, което пие.

„Двойникът“, 1980 г.

 

– Паднал ѝ бил гласът! Ами че наведи се да си го вземеш!

„Оркестър без име“, 1982 г.

 

– Аз например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам.

„Вилна зона“, 1975 г.

 

– Слушай, моето момче. Ти нали обичаш леля Добрева, а?

– Не.

„Куче в чекмедже“, 1982 г.

---

Всички новости от Уча.се следете още във Facebook, Instagram .