
Често сме заети да учим децата на различни неща и пропускаме един важен въпрос – какво можем да научим от децата ние?
Определено много. Защото всички сме имали детство, но често сякаш забравяме за това време. Времето, в което всичко е ново, предизвикателно, вълнуващо. Времето, в което сме болезнено откровени, крайно любопитни и често правим всичко на инат (защото така!). Времето, когато падаш и не си задаваш въпроса „Има ли смисъл да ставам?“, а разтъркваш ожуленото коляно, качваш се пак на колелото и продължаваш, докато се стъмни (дори и след това).
Нещата станаха доста сантиментални, но на днешния ден ни е простено. Даже за да си изплуват още спомени и да си припомним някои вечни уроци, сме ти подготвили нещо. Виж 12 цитата от някои от най-обичаните детски произведения.
И разбира се, честит празник на всички деца (и на настоящите, и на бившите)!
Чувал ли си, че Мечо Пух е бил истинска мечка, но с различно име? Какво ли е било то? А подозираш ли, че Кристофър Робин е реален човек? Гледай това видео:
1. „Ето моята тайна. Тя е много проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“ – „Малкият принц“, Антоан дьо Сент-Екзюпери
2. „Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно.“ – „Питър Пан“, Сър Джеймс Матю Бари
3. „Да, времето наистина тече, а ние стареем. Наесен навършвам десет години и това означава, че най-хубавите ми години са минали.“ – „Пипи Дългото чорапче“, Астрид Линдгрен
4. „Тъй, драги Смехурко, баба Цоцолана на мецана стана, ала и по мене здраво не остана. Но всичко минава. Всичко се забравя. На, сега ти пиша и смях ме задавя. Пращам ти картинки. Аз сам ги рисувах. Но щом ги разгледаш, скъсай ги веднага, че не дай си боже баба да узнае, чехълът ѝ страшен пак ще заиграе!“ – „Патиланско царство“, Ран Босилек
5. „Тогава ще съдиш сам себе си — отговори му царят. — То е най-мъчното. Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.“ – „Малкият принц“, Антоан дьо Сент-Екзюпери
6. „Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата ѝ са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!“ – „Ние, врабчетата“, Йордан Радичков
7. „Ние живеем, за да правим добро на другите хора. Аз например живея само заради това. А другите хора, интересно те за какво живеят?“ – „Пипи Дългото чорапче“, Астрид Линдгрен
8. „Понякога поставяш стени около себе си не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!“ – „Мечо Пух“, А.А. Милн
9. „Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи и мазоли и данък общоход. Освен това ги прихващат разни суеверия и щуротии.“ – „Пипи Дългото чорапче“, Астрид Линдгрен
10.
„Ах, колко е радостно,
ах, колко е радостно,
когато доброто лика ти краси […]“
„Меко казано“, Валери Петров
11.
– Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
– Така имат възможност да станат по-добри!
„Мечо Пух“, А.А. Милн
12.
„Някои хора изхвърлят детството си като стара шапка. Забравят за него като за телефонен номер, който вече не е валиден. Били са деца, после са станали възрастни, но какво са сега? Единствено тези, които порастват, но продължават да бъдат деца, са хора.“ – Ерих Кестнер
Коя книга от своето детство носиш в съзнанието си до днес? Сподели в коментар своя любим цитат от нея.




юни 2, 2020
Много ми харесаха цитати! Прекрасни са!
юни 2, 2020
Че съм умен, умен съм. Но защо съм и красив. Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека.
„Карлсон, който живее на покрива. „