Любител на класическата музика и виолата, любител на шаха, не особено голям любител на носенето на чорапи – познаваш човека от снимката и си наясно, че той е един от най-значимите учени на всички времена. Може ли обаче човек, чието име е нарицателно за уникална прозорливост и истински неподправен гений, да допусне грешка с огромни размери? Какво точно е сбъркал Айнщайн? Какви са били последствията и защо грешката всъщност е „вярна“?

Благодарим за въпросите! Хайде да им отговорим.

Нагънато време – какво?

Нещата преди 1915 г. са били сравнително прости. Сър Исак Нютон казва, че между телата съществува едно универсално притегляне, наречено гравитация. Знаеш за какво говорим: ако скочиш нагоре, не политаш към звездите, ако стоиш под ябълкови дървета, падат плодове, удрят те и ти идват добри идеи (тази история за съжаление е по-скоро мит) – неща от този сорт.

Е, това звучи доста естествено и логично, но Алберт Айнщайн решава да огъне представите ни за Вселената и да ни покаже, че нещата са малко (и под „малко“ имаме предвид много) по-сложни. Той представя модел, който разглежда гравитацията не като сила на привличане между две тела, а като последица от изкривяване на пространство-времето.

Той доказва, че времето не е костантно (не тече с еднакъв темп навсякъде) и че тежките тела като планети и звезди изкривяват както пространството, така и времето (те са едно цяло). Революционна теория, която променя представите ни за космоса и Вселената изцяло. Всичко ли минава гладко и безаварийно обаче, или Айнщайн се натъква на лек проблем?

Най-голямата грешка на Айнщайн

Общата теория на относителността на Айнщайн е теоретичен модел, който описва почти перфектно поведението на светлината и гравитацията. Тук нещата обаче придобиват неочакван обрат за любимата ни „суперзвезда“ на физиката през 20 век.

В този период всички астрономи са единодушни по един въпрос – Вселената е вечна (няма начало във времето или край) и стационарна (не променя размерите си). Айнщайн също бил съгласен с този възглед. Неговите уравнения обаче не били.

Заради влиянието на гравитацията те предвиждали Вселена в действие – такава, която или се разширява, или се свива. Това определено не се харесало на немеца и той решил да поправи „грешката“ си, като добави към уравненията си Λ – космологичната константа. Този математически трик помогнал на Айнщайн да въведе сила, която се противопоставя на гравитацията и запазва Вселената такава, каквато той си я харесва – статична.

Следващите десетилетия обаче въвеждат нов обрат в историята (става интересно). Работата на Александър Фридман по уравненията на Айнщайн за полето и наблюденията на Едуин Хъбъл доказват, че Вселената не е никак неподвижна, а се разширява.

Това принуждава Айнщайн да се признае за „победен“ и да нарече въвеждането на космологичната константа „най-голямата грешка в живота си“.

Айнщайн отвръща на удара

Помниш ли, като ти казахме, че Айнщайн е допуснал грешка? Всъщност това не е точно така… След още няколко години става ясно, че Вселената не само се разширява, а това разширяване се случва все по-бързо. За да обяснят това странно поведения на „нашия космически дом“, учените възраждат концепцията на Айнщайн за космологичната константа (сила, пречеща на гравитацията да събере всичко в една симпатична почти безкрайно плътна малка точка). Стойността на тази константа доста се различава от изчисленията на Алберт, но едно е сигурно, Айнщайн е стъпка пред всички, дори когато не е изцяло прав.

Освен любител на всички неща, които ти изброихме във въвеждащия параграф, Айнщайн е бил и страстен почитател на логическите загадки. Дали ще успееш да се справиш с неговата известна задача?