Когато Патриарха на българската литература – Иван Вазов, определя езика ни като гъвкав, звънлив и пълен със звуци сладки, дали си е мислил за следните „книжовни думи“: „инфлуенсър“, „дивелъпър“ и „пърформанс“? Едва ли. Езикът обаче е жив и се променя под въздействието на много фактори, независимо дали ни харесва, или не. Това е процес, продължаващ ...