Някога чудил ли си се защо математическите задачи за началния курс изобилстват с хора, които носят по 20 дини, 10 торти и слизат от един и същи автобус по 5 пъти? И защо „заплашителните“ букви от азбуката и по-сложни числа навлизат по-късно?

Реши тази наглед лесна логическа задача, гледай видеото и може би заедно ще достигнем до отговор на тези въпроси.

Задачата с четирите карти

Известната загадка с четирите карти в оригиналния си вариант с числа е предложена през 1966 г. от психолога Питър Уосън. Интересното е, че въпреки простото условие повече от 90% от тестваните се провалят (1). Дали ще успееш да се справиш и ти?

Виж нашето условие, в което поукрасихме нещата и вместо числа и математически знаци, ще намериш 2 учители, един облог и въпросните 4 карти (без тях не може).

Условие

Едно училище решило да организира за първи път екскурзия в чужбина. (представи си, че говорим за време, в което вече излизаме). Новината веднага се разнесла сред учители и ученици и записванията започнали. Хубаво, обаче на екскурзията нямало как да отидат всички учители.

Учителят по математика веднага измислил облог и се хванал на бас с учителя по философия, че всички момчета, които се запишат до обяд на следващия ден, ще са с тъмна коса.

Ако познаел, отивал той да види свят (и щял да бъде признат за истински екстрасенс), а ако ли не, щял да преотстъпи мястото си. Учителят по философия помислил и решил, че няма какво да губи и приел облога.

Учениците, които се записали до обяд на следващия ден, били точно 4. Всеки от тях попълнил карта, като от едната страна записал пола си, а от другата – цвета на косата си. Тези 4 карти били подредени пред двамата учители точно по този начин:

Въпрос

Колко от тези карти е абсолютно необходимо да се обърнат, за да разберем дали облогът е спечелен?

Огледай добре картите и въпроса. Прибързаните отговори често са грешни.

Отговор

Мислиш, че вече знаеш решението и искаш да видиш дали си прав? Давай, правилният отговор те очаква в 1:25 минута на това видео. Съветваме те обаче да го изгледаш докрай, за да разбереш с кои вариации на загадката хората се справят по-лесно (и защо в началните класове има повече загадки с дини отколкото с „х“ и „y“).

1. Wason, P. C. (1977). „Self-contradictions“. In Johnson-Laird, P. N.; Wason, P. C. (eds.). Thinking: Readings in cognitive science

Всички новости от Уча.се следете още във Facebook и Instagram . 🙂