Когато литературата стане реалност…

Чудили ли сте се как биха изглеждали в реалността някои от най-известните литературни герои? Със сигурност не сте единствените! Четейки едно литературно произведение, всеки един от нас рисува собствен образ на героите в ума си. Художникът Браян Джоузеф Дейвис изглежда е взел присърце тази идея, тъй като се е захванал с амбициозната идея да създаде портретите на герои, които познаваме от литературата.

 

Дейвис използва описанията на героите от книгите и с помощта на специален софтуер рисува лицето, което бихме виждали, ако образът съществуваше в реалния свят. По този начин пред очите ни „оживяват” Дориан Грей, Джейн Еър, Хийтклиф и много други. Разгледайте някои от образите и споделете с нас дали се препокриват с вашата представа за героите!

 

1. Граф Дракула – от едноименния роман на Брам Стокър. „Висок, възрастен мъж, гладко избръснат с изключение на дълъг бял мустак… Веждите му бяха огромни и се сключваха над тънък нос… Устата, доколкото се виждаше изпод гъстия мустак, имаше жесток израз”. С риск да си навлека много гняв, аз май предпочитам този вампир пред съвременните му блещукащи роднини… Старомодна съм, знам 😀

 

 

2. Дориан Грей – отново от едноименно произведение на англичанина Оскар Уайлд. Автор на едни от най-любимите ми приказки, просто да споделя. „Златисти къдрици се спускаха около съвършените му черти… Съвършени, чувствени устни и изящен нос”

 

 

 

 

3. Хийтклиф – необузданото, намерено дете от „Брулени хълмове” на Емили Бронте. „Гъстите му, непокорни къдрици се спускаха като тъмни вълни от двете страни на лицето му… Очите му бяха дълбоки, а между гъстите вежди две дълбоки бръчки му придаваха постоянно замислен и начумерен вид. Устните му бяха постоянно стиснати, сякаш в някаква агония”

 

 

 

4. Джейн Еър – срамежливата, добродетелна бавачка от едноименното произведение на Шарлот Бронте – сестра на Емили, авторката на „Брулени хълмове”. „Момиче с лунички по бузите, гладка лешникова коса и лешникови очи… Понякога си мечтаех да съм поне малко по-хубава и поне малко по-висока… и не толкова бледа”

 

 

 

 

5. Инспектор Жавер – полицейски инспектор и бивш надзирател от каторгата от един от най-великите романи в историята – „Клетниците” на Виктор Юго. Съвсем скоро гледахме самия Ръсел Кроу в ролята на Жавер в холивудската екранизация. Абстрахирайте се сега обаче от визията на гладиатора и се съсредоточете върху това, което Юго е искал да си представим. „Носът на Жавер беше сплескан с две огромни ноздри… Когато се смееше тънките му устни разкриваха не само зъбите, а целите му венци… Имаше масивна челюст… Видът му беше нещо средно между римлянин, спартанец, монах и ефрейтор.”

 

 

6. Ема Бовари – образ, в който е заложен драматичният конфликт между мечтите и действителния живот в романа „Мадам Бовари” на Гюстав Флобер. „Тя беше изключително бледа, бяла като лист хартия… Очите й се взираха без да виждат… След като откри три бели косъма в косата си, тя започна да говори за себе си като за старица”

 

 

 

 

Какво ще кажете, успял ли е художникът да разбере какво е искал да каже авторът с описанието на героя? 😉

 

Снимки: Brian Joseph Davis, Tumblr

 

Коментари
  • WordPress
  • Facebook
1 коментар
  • Боряна
    август 13, 2013

    Аз обичам да си представям героите. Това е и едно от предимствата на четенето. Когато гледаш филм може да кажеш, че актьора е много нисък, мустаците му са смешни, косата му е еди си как. От друга страна, когато четеш ти прочиташ тези черти, но ти си ги импретираш по различен начин и си представяш героите по-красиви или по-грозни от това, което биха били наистина зареди характерите, които притежават.

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Медиите за Уча.се

„Уча.се превръща двойкаджии в отличници“

- Дневник