Правилният начин да подарите iPhone на детето си

Написано от Прочетено 31359 пъти , , , ,

Някои от вас са родители и навярно са се сблъсквали със следната дилема: искате да подарите на детето си смартфон, таблет или друга технологична джаджа, но не искате тя да превземе живота му. Ето какво решение е намерила Жанел Бърли Хофман. Към iPhone-а, който подарява на сина си за Коледа, тя добавя писмо, което започва така:

 

Скъпи Грегъри, Честита Коледа! Сега си горд собственик на iPhone. Супер! Ти си добро и отговорно 13-годишно момче, което заслужава този подарък. Но приемайки този подарък, ти приемаш и следните правила и ограничения. Моля те, прочети следния договор. Надявам се, че разбираш, моя отговорност е да отгледам добре-възпитан, здрав млад мъж от теб, който може да съществува заедно с технологията, а не да бъде завладян от нея. Ако не се съобразиш със следния лист от правила, ще се разделиш със своя iPhone.

 

Следва лист от 18 правила. Ето и някой от най-интересните:

 

2. Винаги ще зная паролата за телефона.

 

3. Ако звъни, вдигни го. Телефон е все пак. Кажи „Ало“ и използвай добрите си маниери. Никога не пренебрегвай обаждане, ако на екрана пише „Мама“ или „Татко“. Никога!

 

6. Ако падне в тоалетната, разбие се на земята, ти ще си отговорен за разходите по ремонта. Коси тревата в дворове, грижи се за деца или спестявай джобни. Това ще се случи, така че бъде подготвен.

 

8. Не пиши в SMS или имейл нищо, което не би казал на някого на живо.

 

10. Никакво порно на телефона. Ако нещо те интересува, питай мен или баща ти.

 

14. Понякога, оставяй телефона си вкъщи и се чувствай комфортно и сигурно в това свое решение. Научи се да живееш без него.

 

18. Ще сгафиш. Ще ти взема телефона. Ще седнем и ще говорим. Ще започнем отначало. Ти и аз, ние се учим постоянно. Аз съм на твоя страна. Един отбор сме.

 

Пълния текст на „договора“ може да намерите тук.

 

Какво мислите за този родителски подход – дори и да не сте родител? Прекалено строг ли е или един нов начин на скъсяване на разстоянието между родители и деца?

 

снимка bfishadow

Коментари
  • WordPress
  • Facebook
31 коментара
  • Alisha
    януари 8, 2013

    Това не ми се струва като алтернативно решение, изглежда ми … задушаващо. Повечето от правилата не засягат пряко пристрастяването към техниката, а начинът, по който iphone-ът (в случая) се е превърнал в лична вещ – паролата, смс-ите – ами къде отива личното пространство? Освен това не мога да си представя как момчето се е зарадвало, виждайки айфона и е посърнало (дори и секундно, защото съм убедена, че и това е станало), докато е четяло списъка.

    • silverdoe
      януари 8, 2013

      Съгласна съм. Редно е, когато подаряваш, да подаряваш безрезервно. Ще купиш iPhone или каквато и да е друга високотехнологична джаджа на детето си, само когато и ако му имаш истинско доверие. И не би трябвало и през ум да ти минава, че ще му знаеш паролата /защото се предполага и че ще искаш да я използваш/ или че „ако не спазваш това и това, ще се разделиш с него“. Подареното си е подарено. След като имаш резерви или съмнения относно използването на „джаджата“ от детето си /което за такъв подарък все пак би трябвало да е достатъчно голямо/, по-добре не му го купувай изобщо. Освен това ми се вижда неприемливо да кажеш „ще работиш ако трябва, за да си платиш сам разходите по телефона, ноо в никакъв случай няма да гледаш порно или да не ми вдигаш телефона…“ Не одобрявам този подход, определено.

      • nona
        януари 15, 2013

        Напълно съм съгласна с коментара на silverdoe. Личният ми опит като родител на вече пораснали дъщери го подкрепя. Отнемането на предмети, особено подарени от родителите, ме могат да се използват като мярка за наказание на децата. Ако не е изградено доверие и приятелска атмосфера между деца и родители, всичко е безсмислено. Не мисля, че наказанието е възпитателно! Подкрепям методите на убеждение, които изискват търпение, но са по-резултатни. Ако детето не е отговорно, не му подарявайте скъпи вещи. Като се научи да цени изкараните с труд пари, ще пази и вещите си.

    • Димитра
      юли 9, 2019

      Ако майками ми даде телефон с този договор предварително ще тръшна телефона и ще се закльоча в стаята си и няма да изляза докато не разкъса листа

  • Йордан
    януари 8, 2013

    Много е добро това. 🙂

  • Дарин
    януари 8, 2013

    И аз не съм много фен на това…
    Положителното обаче е, че с този „договор“ детето започва да се учи да носи отговорност.

  • Калоян
    януари 8, 2013

    Не съм съгласен като цяло… В пълният списък видях че телефонът не отива с теб на училище, но ако ти се наложи? Трябва да имаш доверие към детето си и да му кажеш да го ползва само в нужда и в никакъв случай през часове! Но някой и от другите са „задушаващи“… Трябва да подариш да детето си „джаджа“ ако заслужава и да го оставиш да му се порадва :), зависи от родителите… Аз лично предпочитам да кажа на детето си да се бори за него, за да разбера дали наистина го иска 😉

  • Atilla
    януари 9, 2013

    Какво мисля ли? Това е идеалния начин. Договор със сина си? Нито много строго и старомодно, но модерно.

  • Cvetoslava Stanislav
    януари 13, 2013

    4udesen podhod

  • Park Gabbie Hye
    януари 14, 2013

    Аз мисля ,че единственото прекалено , е това да ни искат паролата.. Имайки предвид ,че ти го подаряват .. в повечето пъти ние се насърчаваме да работим по-усилено , за да продължим да имаме тяхното доверие и също така да им покажем ,че наистина сме го заслужили..В случая , това да не го носиш в училище значи да ти купят..или да имаш отделно и друг телефон , защото ако стане нещо.. А това означава само допълнителни разходи за вас – родителите. Също и.. тук в България едва се намира работа за квалифицирани и завършили с висше образование хора , а вие искате за дете. В Австрия до колкото знам децата започват работа на 14 години ,но е само за около седем часа и то с минимални заплати.. ,но тук НИКЪДЕ не биха взели дете на 12-13 години. Сигурна съм в това. Така , че това ние да плащаме ремонта ще е още много по-сложно. Все пак..дори и като ни дадат бабите и дядовците.. все пак някой от нас нямат нито 1 баба или дядо , а и сме в криза , така че не се очаква да ни дават кой знае колко много. Не е нужно да ни подаряват точно iPhone единственото , което искаме е да нямаме някой твърде стар модел телефон , тъй като в днешно време , признавам доста сме разглезени , но и именно за това ,когато някое дете има по-стар модел всички вместо да го разберат и да разберат това , че неговите родители нямат толкова възможности просто започват да му се смеят отсреща , да го критикуват , да си шушукат злобно за него и да му се подиграват от всякъде ! Повечето родители , когато то сподели казват нещо от този род „Какво толкова те интересува мнението на другите.. Гледай себе си! Така или иначе след някоя година няма дори да ги помниш. “ …Така е! Няма да си ги спомняме след една година по имена.. , но мислите ли..,че няма да си спомни това как са ни обиждали и са ни се подигравали заради това. За нас е като шок това да чуваш 5 дни от седмицата през 9 месеца от годината едни и същи подигравки и обиди. Разбираме родителите , за това ,че те нямат възможност.. Имам просто предвид , че и да ни вземат един евтин телефон с touch screen или един с QWERTY клавиатура пак е нещо. Не е непременно да ни подаряват iPhone . Има си и някой деца с претенции де.. Както и да е….. И това за паролата от правилника също мисля за глупаво , при условие ,че нещо е дадено .. така де – подарено , то тогава правило от рода на „2. Винаги ще зная паролата за телефона.“ напълно излишно и безсмислено. Щом е доверена на детето тази вещ , значи то си има правата към нея , за лично пространство и притежание , което пък от гледна точка и на това правило „18. Ще сгафиш. Ще ти взема телефона. Ще седнем и ще говорим. Ще започнем отначало. Ти и аз, ние се учим постоянно. Аз съм на твоя страна. Един отбор сме.“ също е нарушение , тъй като не може само защото е направило беля детето да му отнемеш нещо. Или пък , защото един път прекалило детето с стоенето на технологията и за това трябва след това да бъде без нея 2-но повече .. същото е като някой ден детето да хапне малко повечко и за това след това да не му дава да яде 2-но .. Общо взето има си излишните неща тук в този начин и подход. Аз съм 6-ти клас и имам един обикновен телефон с QWERTY клавиатура.. не ми е проблем ако телефонът ,не е iPhone . Проблемът му е , че нещо се развали и започна да се самоизключва , за това помолих родителите ми за нов. Не знам дали ще ми купят или не , но съм сигурна ,че и аз имам пръст в развалянето му.. не знам какво съм направила точно , ноо.. Там е въпросът , че ако сега не ми беше развален и да не е iPhone пак е телефон и има своите приложения. Може да снима , има bluetooth , може да слушам музика и да качвам снимки и най-важното ..-мога да се обаждам и да приемам повиквания от друг абонат.. това ми е напълно достатъчно. Ако сега ми го оправят няма да ми е чак толкова нужен друг! Така ,че ..това е. Общо взето не е нужно да имаме най-новите модели ,но искаме лично пространство и правото на притежание. Това което написах е моето мнение за този „Правилен начин да подариш на детето си iPhone“ . ^^

  • aleksandra
    януари 15, 2013

    Искам да споделя 4е това за ,,Правилният начин да подарите iPhone на детето си,, е много полезно!!!!

    • Андрей
      януари 15, 2013

      Не мога да кажа дали този договор ще сближи или раздалечи родителя и детето. Но си мисля, че е добра идея, която учи детето на дисциплина и самостоятелност.

  • vesi
    януари 15, 2013

    Не съм родител, но за мен това не е правилният начин. Родителите не могат да задушават по този начин децата си, с такива ограничения и правила. Не казвам, че трябва да оставите детето да прави каквото си иска с телефона, никога да не си носи последствията и т.н, а просто, че може би е по-добре да го оставите сам или сама да прецени какво трябва и не трябва и после да се намесите, но отново без да прекалявате. Така детето би се научило само да се справя с нещата и наистина да се почуства горд собственик на iPhone или каквото подарявате. Защото чрез тези правила, според мен, по никакъв начин не би се научило на самостоятелност. Чрез забрани нищо не се постига. Трябва да научите сина или дъщеря си сама да се справя, да го или я оставяте да прави грешки, за да се учи от тях и ако трябва понякога да го или я поправяте. И отново казвам, че това не значи да оставите децата да правят каквото знаят. Не съветвам никого, нито пък карам някого да постъпва така. Все пак, всеки родител преценява какво според него е най-добре за детето му, а аз просто изразявам мнение. Общо взето мисля, че ако смятате да действате по този начин, по-добре не подарявайте iPhone, iPod или iPad на детето си.

  • lori
    януари 29, 2013

    ne sam mnogo saglasna no kato cqlo

  • Волен Андреев
    февруари 4, 2013

    Аз не съм родител,а съм един 13-годишен седмокласник, но смятам че тези правила са изключително добри…Например правило 2 гласи: „винаги ще зная паролата за телефона“.Това е мъдро,защото така родителя/те ще има/т достъп до личния живот на детето,което от своя страна не е много хубаво,но е за доброто на самото него и по този начин,ако има нещо нередно,родителите ще могат да помогнат или нещо подобно.Което поне за мен е хубаво,защото едно дете може да се срамува или претиснява да съобщи за нещо на семейството си.Но представете си,че това нещо,с което детето има проблем при „докладването“ на родителите си,е лошо,а те незнаят,както в случая,паролата за телефона,няма да са склонни да помогнат или съдействат.По този начин,когато се окаже,че това се е разрастнало в голям проблем,ще излезе че родителите са виновни,което кто цяло няма да е истина.Е, признавам,и аз не съм много щастлив,че примерно, родителите ми имат достъп до телефона ми,но все пак-както споменах по-горе,за мое добро е,или в случая-за доброто на детето(извинете,но стана малко заплетено 🙂 …).Та това е моето мнение по въпроса.

    • Катрин
      април 6, 2013

      Браво Волене, много зряло мислиш. Така е, знанието на паролата от родителите не означава, че те постоянно ще ти равят в телефона, но при необходимост ще имат възможност да реагират своевременно. Всичко е въпрос на доверие, но но в случая знанието на паролата дава спокоиствие за родителя и държи детето отговорно за своите действия и пристрастия. Пък и за да направи такъв подарък родителя сигурно доста се е поизпотил и абсолютно има право да контролира дали тази джаджа помага в развитието на детето му и на отношенията им като цяло, или напротив… отделя двете поколения мнооооооогоооо на далеч. Пиша това защото съм майка на двама 13 годишни сина и те също мечтаят за всякъкви ай-джаджи. :))) На мен договора ми хареса и ще използвам идеята, Благодаря!

  • Албена
    юни 7, 2013

    Смятам, че това е абсолютно неприемливо. Както за някой може да е хубава идея да сключва „брачен договор“, аз смятам че нито брачен, нито родителски, нито приятелски договор може да измести доверието. Аз имам 5 годишно дете и ежедневно му обяснявам как да използва новите технологии – за сега моя смартфон. Свалям специални образователни игри за смарт фон, давам достъп до компютрите, знае добре какво може да търси в интернет, и кои са най-важните неща в живота. Ако искате децата да използват технологиите без те да се превърнат в цел на техния живот, трябва да им покажете и всички останали прекрасни неща. Нима разходка в гората не е по-привлекателна от един час на поредните игри за готвене, обличане и тн.. А след разходката не е ли интересно да се провери в интернет как се казва това цвете, тази птица или къде се срещат тези гущери? Да се сключва договор с дете е безмислено… Трябва да се научи какво е мястото на всяко нещо в този живот.

  • Никола
    октомври 6, 2013

    Ако бях на мястото на Грегъри, а са ми го взели, а ще си изпатят!

  • П. Николова
    декември 4, 2013

    „Някой от вас са родители“ съдържа дразнеща правописна грешка! В множествено число е правилно да запишете “ Някои от вас сас родители“!

  • viki
    януари 13, 2014

    Napulno sam saglasna

  • Петя Тодорова
    януари 28, 2014

    Аз също съм ученичка.Мисля, че тази жена е постъпила много разумно.Всички родители трябва да се отнасят така толерантно към децата си.

  • Маша
    февруари 19, 2014

    Настина не разбирам как може някой да се прехласва пред това… Родител съм, но никога не бих унижила детето си по такъв начин. Нито пък себе си. Нашите отношения са много повече от една парола и 20 лв за ремонт. Това е само една вещ, за Бога! Защо трябва да се превръща в свръхценност? Ако родителите не могат да си я позволят, просто да не я купуват. Трябва ли да се подписва договор за новите маратонки, или за новото бюро, да не вземе детето да скрие някоя порно в него…
    Майката ако случайно счупи някоя чиния докато я мие, дали после коси моравата, за да си покрие гафа?

    Много жалък материализъм, много. И той не възпитава в отговорност, а в консуматорство – получаваш, но си плащаш. По един или друг начин.

    • Уча.се
      февруари 19, 2014

      Здравейте, Маша! Благодарим Ви за изразената позиция, защото за нас едно от най-важните неща е да даваме възможност да се обменят различни мнения и опит по всички актуални въпроси от съвременната ни и доста динамична действителност. Знаете с какъв бум се развиват технологиите и как доста деца започват да искат от своите родители да им купуват таблети, смартфони или подобен тип продукти. Тази технологична инвазия се случва и не зависи от нас, а една от най-податливите групи се оказва тази на децата. Статията представя една гледна точка – тази на родителите, които са готови да купят например iPhone на децата си, но при определени обстоятелства. Друга гледна точка е на родители, които напълно отказват да им купават подобет тип вещи. А трети група може би е на родители, които успяват да измислят някакъв компромисен вариан. 🙂

      • Маша
        февруари 21, 2014

        🙂 В мнението ми няма и намек за упрек към публикуването на материала. Напротив, провокативните тези дават едно обширно поле за размисъл, а различните мнения, особено когато са поднесени аргументирано и интелигентно, са особено ценни 🙂
        Не ми допада прекаленото материализиране на отношенията родител-дете, търговията и пазаренето: „Ако ти… направиш нещо си, аз ще ти … купя нещо желано“. Дресировъчно е – „Ако ми донесеш пръчката, ще получиш кокалче“. Уважение, респект и авторитет не се купуват. Както и послушание и прилежност. За доверие да не говорим. Никой „договор“ не може да закърпи дупките, отворени от недобре свършена родителска работа. Пък нека е напредничаво, задокеанско и подкрепено от „изтъкнати американски психолози“ (съвременния аналог на „група съветски специалисти“)
        😉

        • Уча.се
          февруари 21, 2014

          Здравейте, Маша!
          Така е, темата със сигурност дава обширен материал за размисъл и дано всеки родител успява да открива начини, по които да общува с детето си по най-добрия начин, така че да го учи и да му показва истинсикте ценносит в живота! 🙂

          Поздрави!

  • David Mitev
    февруари 24, 2014

    Съгласен съм със Дарин.Просто като знаеш че в джоба си имаш телефон за над 1000 лв.Като пример давам че на братовчедка ми й купиха I phone 4s и тя го изгуби на 2-рия ден,но сега е много по-отговорна от преди

    • Уча.се
      февруари 25, 2014

      Здравей, David! Случката с братовчедка ти, за която разказваш е поредното доказателство за това как живота ни дава най-различни уроци и предизвикателства, които ни учат да ставаме все по-зрели, мъдри и отговорни!

      Благодарим ти за коментара и поздрави!
      Екипът на Уча.се

  • vicktoria
    август 24, 2014

    Моята май ка ми знае паролата фацебоок но само ако някой ме тормози

  • Кристиян Ялъмов
    декември 16, 2014

    Доста добро решение. Разбира се само ако родителите могат да си позволят iPhone.

  • Нееправилно
    февруари 14, 2016

    Абе луди ли сте без никакво порно та той е на 13 ако сега не гледа порно то кога родители осъзнайте се на 13 е въобще не си и помисляйте да му забранявате порното ами ако не мастурбира нали ше усеща тежест в ташаците и ще е 24/7 надървен луди ли сте??

  • alexlyubenov
    декември 2, 2016

    Здравейте,
    Може би малко късно коментирам, но сега попаднах на темата (по случайност). Аз съм на 14г. и сигурно не е много уместно да изразявам мнение, но мисля, че само No. 3, 8 и 10 е правилно да бъдат изпълнявани. Но не бива момчето да ги научава във вид на договор, а лице в лице и да се обясни защо трябва да бъдат спазвани. Другите са изключително задушаващи. Последно – много ми е любопитно как така получава 1-вия си телефон на 13г. ОМГ! Как е общувал преди това и как е щял да съобщи ако е имал нужда от помощ???!! Аз лично получих 1-вия си телефон на 6г. за да мога да комуникирам ако имам нужда!
    Няма повече да ви губя времето.
    Благодаря на тези, които са прочели коментара ми. 🙂

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.

Медиите за Уча.се

„Уча.се превръща двойкаджии в отличници“

- Дневник