Уча.се ви предлага 5 уникални мнемотехники за супер памет!
Учениците често споделят с Уча.се, че им се налага да помнят дати по история, формули по математика, стихотворения, дълги уроци и какво ли още не. Мнозина от тях посещават състезания по български език, химия, география… Защо, обаче, никой от тях не ходи на състезание по памет? Може би, защото малцина знаят, че такова наистина съществува?! 🙂
Днес в рубриката „Учителите говорят“ Уча.се ще ви запознае с т.нар мнемотехники. Техники, които биват прилагани, за по- Бързо. Лесно. Интересно. усвояване на голямо количество информация в автентичен вид и то за достатъчно дълго време. Стана ли ви интересно?! Тогава нека видим каква са те:
Римски лабиринт
Тази техника се нарича още метод на пътуването. Идеята е, че героят мислено върви по път, улица, в стая или дом, който добре познава и може да се върне назад без проблем.
Пример: Ива има затруднение със запомнянето на българските президенти в техния ред на управление. Тя си представя, че Жельо Желев й отваря входната врата на дома. Влиза вкъщи, а в коридора стои Петър Стоянов. Ива си сваля палтото и надниква в кухнята – хоп, изненада – Георги Първанов приготвя вечерята. 🙂
„Откъртване на блокчета”
Този вид техника се използва основно за запаметяване на цифри, както и при игра на шах и карти. Доказано е, че нормалният човешки мозък може да си спомни между 5 и 9 елемента наведнъж. Но с тренинг и усмивка всеки един от нас може да стане дори и състезател по памет! 🙂
Пример: Георги трябва да запомни поредицата от числа 63999183. Той знае, че ако запамети всяко число по-отделно би му било по-трудно. Затова Жоро разбива групата на малки парчета и създава редицата 63 99 91 83. Така вместо да помни 8 отделни цифри, той запомня само 4-ри числа и по-интересен начин залъгва работата на своя мозък.
* За по-наблюдателните: имаме три последователни деветки – така получаваме 3 отделни номера вместо четири – 64 999 183! 🙂
Акроним
При този метод се взима първата буква от думите, които трябва да запомним – така се получава нова дума, която се нарича акроним. Тази техника е особено полезна при запомнянето на понятия в определен ред.
Пример: Йордан трябва да запомни следните думи, свързани с училище: чин, учебник, елка, игрище, несесер, кламер. Съответно той взима първите букви – Ч, У, Е, Н, К, И, и съставя нова дума. В този случай Йордан размества буквите и получава думата УЧЕНИК! 🙂
Музика и рими
Музиката и римите са едни от най-често използваните техники. Те се прилагат в много училища, за да помогнат на учениците да си припомнят важни подробности, основни идеи и детайли за научените от тях уроци.
Пример: Катя се затруднява с урока по география. Затова тя подчертава ключовите думи, навързва ги в рима и след това при добро желание си изпява текста. Повторено няколко пъти – това упражнение й гарантира отлична оценка! 🙂
Рисунки и цветове
Подчертаването с цветни моливи, заграждането и рисуването стимулират креативността, паметта и дейността на мозъка. Много учители и ученици в презентациите си използват картинки, рисунки и графики, а за нас в Уча.се те са закон! 🙂 Всички тези похвати спомагат за по-лесно обработване и запаметяване на информацията. Неслучайно е хубаво всеки ученик да има по един несесер с цветни моливи! 🙂
В резюме:
Днес в рубриката „Учителите говорят“ Уча.се ще ви запознае с 5 мнемотехники, благодарение на които всеки един от вас може да усвои голямо количество информация бързо, лесно и интересно! 🙂
юни 2, 2014
Когато трябва да помня някакъв списък, се опитвам да съставя изречение. Колкото по-смешно или абсурдно е, толкова по-лесно се помни. Например от десетте съществителни от м.р., които се членуват с -я/-ят се получиха две изречения:
Цар и крал на кон поели път през ден.
Зет край огън сънува сън за лакът и нокът.
🙂
юни 3, 2014
Супер трик! 🙂 Благодарим, Надежда!
септември 13, 2014
Полезна информация
март 28, 2015
Искам да споделя това, което едно време написах по същатата тема. Част от информацията се повтаря, но може би това не е проблем. Има тук по нещо ново и затова си позволявам да се цитирам:
С паметта нещата стоят така: почти никой не е доволен от нея, но само малцина правят нещо, за да я подобрят. Имаме минимални възможности да променяме някои неща, но положението е съвсем друго, ако искаме да усъвършенстваме паметта си – тогава шансовете ни са практически неограничени.
Добрата памет е в основата на всеки успех. Благодарение на нея знаем как трябва да си вършим работата, независимо каква е тя. Когато проявяваме собствената си изобретателност и намираме нови, по-добри начини за решаване на проблемите, ние постигаме това благодарение на всичко, което вече знаем. Това са теоретичните знания и собствения ни опит, който сме натрупали, те са нашият личен багаж – нашето богатство. Паметта е най-важното нещо по пътя към творческото мислене, понеже без познаване на фактите, без натрупване на информация не сме в състояние да разсъждаваме, творим, измисляме концепции и идеи, да вземаме решения, да взаимодействаме с другите. Без участието на паметта ученето е просто невъзможно. Това не означава, че паметта може да замести логичното мислене, практиката или опита, но те не могат да съществуват и да се развиват без нейното присъствие.
Много известни исторически личности са доказателство за огромното значение на паметта. Великият философ Сенека притежавал изключителната дарба да запомня 2 000 думи и да ги възпроизвежда, след като ги е чул само веднъж. Вероятно околните са се впечатлявали много силно от това умение, щом информацията за него е стигнала чак до нас. Сципион помнел имената на всички жители на Рим, а пък Цирус – римски военачалник – помнел имената на всички войници от многохилядната си армия. Много римски и гръцки сенатори ползвали специални техники с цел да впечатляват политици и народа с феноменалните си способности за учене и помнене. Служейки си с тези прости, но изискващи упражнение техники, били в състояние безпогрешно да запаметяват дълги устни изказвания, философски трактати и хиляди данни за техните империи. Добрата памет по онова време била от голямо значение, тъй като хората не познавали печата и достъпът до писаното слово бил много ограничен. Всеки, който успявал да се отличи с изключителни способности на паметта, бил смятан за умен и знаещ, а околните се отнасяли към него със специално уважение. И в това няма нищо чудно – днес ние също се възхищаваме от подобни способности.
Почти всеки би искал да има силна и услужлива памет и докато страда заради недостатъците на собствената си, мечтае да се случи някакво чудо, което да му помогне никога и нищо да не забравя. Може би учениците и студентите разбират най-добре какво имам предвид. Колко много от нас са търсили спасение в някои лекарствени средства, засилващи паметта? Дори и да постигнем с тяхната помощ някакъв положителен ефект, той ще бъде краткотраен.
Нека да обърнем малко внимание на някои начини, които улесняват и ускоряват запомнянето и в значителна степен улесняват както кодирането на новата информация, така и нейното възпроизвеждане.
Закон на запаметяването:
Колкото по-добро е кодирането –
толкова по-добро е възпроизвеждането.
Какво трябва да направим, за да бъде процесът на кодиране максимално успешен?
Групиране
Нека да си послужим със следния пример. Да вземем една поредица от цифри: 5 7 4 6 8 4 6 2 4. За да ги запомните, ще ги групирате автоматично в групи от по 2 или 3 цифри напр: 574 684 624.
На този принцип са подредени телефонните номера в телефонния указател.
Джордж Милър (Харвард) доказва чрез своите изследвания, че краткотрайната памет е в състояние да асимилира едновременно 7 (+/-2) информационни групи. Всяка група може да съдържа по-голям брой информации, но броят на групите трябва да остава неизменно 7(+/-2).
Проверете сами, как декламирате азбуката от А до Я. Вижте как автоматически групирате буквите. Опитайте!
Ритъм и рима
Защо запомняме толкова лесно думите на песни, особено на тези, които обичаме? Първо, защото са облечени в мелодия, която стимулира чувства и емоции (дясното мозъчно полукълбо), второ, защото думите на песните обикновено се римуват и имат свой ритъм, който ние усещаме по-добре. Всички тези елементи ни помагат в запомнянето. Знаем, че точно песните научаваме най-добре, след тях стихотворенията (тези, които имат рима и ритъм), а най-трудна е прозата. Ако успеете да преобразите математическите формули и теореми в стихотворения и песнички, ще са „лесни като песен“. Тези, които обичат да пеят, например английски песни, лесно си обогатяват речника на този език. Който пък обича мелодията на „Yesterday“, може да пее така:
„Yesterday…
Thirty days has September,
April, June and November.“
Така завинаги ще запомните имената на четирите месеца от годината, които имат по 30 дни.
Руският професор Леонид Базилевич научил сам английски език, като, използвайки известни мелодии на Бийтълс, изпявал отделни фрази и изрази. Резултатът бил поразителен!
Движение
Тялото ни притежава собствена памет.
Случвало ни се е да искаме да се обадим на някой близък, но в момента да не сме в състояние да възпроизведем телефонния му номер. Когато сложим обаче ръката си на бутоните на телефонния апарат и се опитаме да си припомним номера, ръката сякаш знае какво движение трябва да извърши. Тя „помни“ къде е клавишът, който първо трябва да натисне, „помни“ цялата система от движения, които са необходими, за да избере нужния номер. Естествено, преди тя да свърши, ние също вече сме се сетили.
А музикантите – пианисти, цигулари и други? Те дори не поглеждат инструмента си, даже често свирят със затворени очи. Тялото им „помни“ какви движения трябва да извърши, за да бъде издаден всеки тон, всяка мелодия.
Какъв извод следва оттук? Нека да включим в процеса на учене и запомняне нашето тяло.
Желанието и фантазията ще са достатъчни, за да превърнат скучните уроци по история или чужд език в един лично ваш театър. Ако успеете добре да „почувствате“ всички роли, ако се отъждествите с вашите герои, ще запомните отлично всички факти, нови понятия и думи, при това ще ги разбирате прекрасно. Ще изпълните уравнението:
да запомниш = да разбереш
Рисунки – цветове
Чудесен начин за подпомагане на паметта са рисунките и цветовете.
Спомняме си от ученическите години, че най-добре запомняме тази информация от учебника, която се намира близко до цветна рисунка или снимка. Ако става въпрос за някоя историческа дата, можем да не си я спомним, но отлично знаем мястото, където се намира, и я откриваме веднага.
Рисунките и цветовете ангажират дясното мозъчно полукълбо – стимулират пространствената памет и влиянието им е интегриращо за работата на целия мозък.
Купете си цветни моливи или фломастри и започнете да подчертавате, да заграждате, да прибавяте рисунки или просто драскулки към скучните черно-бели текстове. Така уроците ви ще бъдат по-весели, всеки ще бъде различен от останалите, а това ще помогне на вашата памет.
Да погледнем какви похвати ползват учители, ученици и студенти с цел по-бързо и по-добро запомняне на учебния материал. Тези похвати са измислени, за да може по-лесно да се възприеме „сухото“ слово и новата информация по-лесно да бъде включена в паметта.
По време на своите лекции, много преподаватели ползват рисунки или снимки, свързани с темата. Обикновено тази част от материала, която е придружена с графически символ, е запомняна по-успешно. Забележете, става въпрос за тези моменти, в които освен слуховият сетивен анализатор, бива включен и зрителният.
По особен начин помня моята учителка по английски език от ученическите си години. По време на уроците тя играеше пред нас нещо като театър. С точни и изразителни жестове и мимики ни предаваше значенията на различните думи и фрази. По този начин разбирахме в какви ситуации е уместно да използваме определени граматически форми. За тези нейни уроци мога да кажа, че бяха пълни не само с думи, а и с образи, с действие и съм сигурна, че точно това е причината да ги помня толкова добре (споменът е на И.С.-Р. – бел.ред.).
Има хора, които, усвоявайки информация от учебник, изпитват необходимостта да преписват отделни фрагменти, които им се струват важни. Вярват, а и аз им вярвам, че така запомнят по-лесно. Към образа на написаните думи добавят движението на собственото тяло, на ръката, която ги пише, и това действително помага.
Други пък са установили, че запомнят най-добре, когато се разхождат из стаята с учебник в ръка. Подобен ученик си представям така: в едната ръка държи книгата, другата е вдигната леко нагоре с изправен показалец и свити другите пръсти. Ръката се движи с различно темпо, различно е и темпото на крачките. От време на време ученикът спира, ръката застива, като показалецът сочи нагоре. Вероятно така става в тези моменти, когато нашият ученик преодолява някаква трудност. Ако към този образ добавим и четенето на глас, ще установим, че имаме работа с истински изобретател. В процеса на учене той ангажира три сетивни анализатора: зрителния, слуховия и кинетичния. Шансовете да си научи урока добре са наистина големи.
Много от вас ще кажат, че със сигурност не откриваме Америка. Не са един или двама тези, които са намерили начин, чрез който паметта им да работи по-добре. Дали са стигнали до тези начини съзнателно, или по-скоро благодарение на интуиция, това няма особено значение. Важното е, че става дума за неща, които са естествени и присъщи на всеки човек. Практическото използване на съвети, намиращи се в тази книга, не изисква създаване на нови умения, а най-много събуждане на тези, които природата е дала на всеки от нас.
Има хора, които съзнателно са използвали естествените човешки заложби за създаване на специални техники за бързо запомняне на огромни обеми от информация. Става дума за т.нар. мнемотехники. Наименованието идва от името на гръцката богиня на паметта – Мнемозина. С помощта именно на такива техники гръцките и римските философи и държавници са запаметявали различни данни, в необичаен за обикновените им слушатели размер.
За създател на основната мнемотехнична система, наричана в англоезичната литература LOCATION или LOCI (от „място“), е смятан живелият около 500 година пр.н.е. гръцки поет Симонидес. Поканен на прием в къщата на богатия Скопас, Симонидес изрецитирал в чест на стопанина дълга поема. След известно време се появил един човек, който съобщил, че двама пътници чакат отвън да видят поета. Докато Симонидес отсъствал, покривът на сградата се срутил и убил всички присъстващи на приема. Дори най-близките роднини не били в състояние да разпознаят обезобразените тела. Този, който успял да направи това, бил именно Симонидес. Той идентифицирал всички трупове, понеже в паметта си имал ясен образ на кое място седял всеки един от гостите. Казано по-прецизно, той асоцирал всяко място на масата с лицето, което го заемало. След тази неприятна случка Симонидес развил своята система. През античните времена тя представлявала широко използвана техника за запомняне.
През Средновековието прилагането на много мнемонични техники продължило, но след изобретяването на печата, след като все повече хора били в състояние да четат и да пишат, а печатните материали ставали все по-достъпни, значението на изкуството да се помни постепенно намалявало. Мнемоничните техники отивали все повече в забрава.
Много от вас биха могли да попитат: защо да тормозим паметта си? Имаме книги, които винаги могат да бъдат отворени за необходимата информация, а когато трябва да се регистрират някои важни данни, са достатъчни лист хартия и молив. Да, но не винаги книгата ни е под ръка, а хартийки, тефтери и моливи често се губят. Дори ако всеки от нас носи със себе си малък компютър със знанията на цялата човешка наука и информация, касаеща личния му живот, то компютърът също би могъл да се развали или изгуби. И тогава какво ще стане с нас, с нашия живот, с нашето бъдеще?
Явно, най-сигурно ще стигнем до нужната информация, ако тя е в главите ни. Нея трудно можем да изгубим, а ако, не дай боже, това се случи, няма да усетим никакво неудобство.
Ще отделим известно време и място, за да опишем някои мнемотехники и правилата, които е редно да се спазват при тяхното ползване.
Тези, които вече са се запознали с тайните на мнемотехниките, сигурно са изненадани колко изправна може да бъде тяхната памет и какво признание и възхищение срещат у близки и приятели. Някои преценяват, че е по-добре да не споделят тайната си с другите. Защо да не останат единствените в офиса, които знаят всички номера на документите или цените на продуктите? Или да са единствените, които могат по време на среща да представят нещо изключително?
Ние пък си мислим друго: ако видим един културист с прекрасно развито тяло, възхищаваме му се. А нали и ние знаем неговата тайна, знаем начина, който го е довел до успеха. Със сигурност става дума за човек, който е прекарал много, много време в спортната зала, извършвайки систематично определени упражнения, човек, който се храни рационално, поема много витамини и понякога други средства за ускоряване на желания ефект. Знаем всичко това и въпреки всичко нашето тяло е толкова различно от неговото. Явно не самата тайна е важна, а това, какво всеки един от нас ще направи с нея. Впечатлява ни фактът, че някой е намерил у себе си достатъчно постоянство, за да приложи всички рецепти за постигане на успех и наистина го е постигнал. Всеки човек, който прави нещо добре, по-добре от другите, заслужава признанието на околните. Щом е постигнал забележителни резултати в някоя област, то това означава, че не го е страх да взема решения, да се труди, да реализира целите си. А нали това са тези човешки черти, които заслужават уважение и възхищение.
Всички хора могат да знаят тайните на мнемотехниките, но пръв в това изкуство пак ще бъде този, който направи нещо с тях, който успее да отдели време и сили, необходими за тяхното овладяване и прилагане в практиката.