„Ако спечеля, печели цял народ…“

Мнозина биха казали, че късметът е това, което се случва, когато подготовката срещне добрата случайност. Ние от Уча.се смятаме, че късметът се крие в това да имаш добро сърце, непоклатима воля и силна мотивация. Героите в днешната рубрика „Учениците говорят“ притежават именно тези качества. Те са само на 18-години, а вече покоряват световните върхове със своите знания, умения и много изгледани видео уроци. Запознайте се с учениците-абитуриенти Атанас Атанасов и Васил Воденичаров! 🙂

През март месец Наско и Васко печелят и още награда. На състезанието Smart Pitch, организирано от Start It Smart | Ruse момчетата се класират на второ място не с един, а с цели два проекта – единият е „ARF 3D”, а другият е електронен четец за незрящи хора. 🙂

Атанас: Приятно е! Аз лично се радвам, че мога да се похваля с нещо постигнато. Въпреки че обожавам да мързелувам, знам, че не съм си губил времето. Все пак нямаше да постигнем всичко, ако не се и забавлявахме. През времето се запознахме и с много яки хора.

Васил: Аз се радвам, че постигнах толкова, но въпреки това не се чувствам различно. Единствената разлика, която усещам са бабите в блока, които ми казват: “Теб те гледах по телевизията преди няколко дни. Ти си момчето, което ходи в Русия…“

Атанас: След 7 клас трябваше да избирам в коя гимназия да вляза. Аз бях решил, че бъдещето ми е в компютрите. Много исках да уча, за да си правя собствени игри. Като състезател по математика и математическа лингвистика знаех, че състезанията дават хъс. В 9 клас с Васил, още зелени в информатиката, се пуснахме на състезания по информационни технологии. Харесаха ми хората и атмосферата. Също така съм върл фен на технологиите. Как да не се захвана точно с това? Просто всичко сочеше, че сме добри. Пък и може да се каже, че просто ни беше яко да виждаме какво можем да създадем.

Васил: Още като малък харесвах компютрите и беше напълно логично да вляза в такова училище. От 9 клас тръгнахме по състезания с мобилни приложения – новооткритата ми страст. Продължихме в тази насока и така до 12 клас, когато реших да се включа в екипа на Атанас и идеята му за електронния четец. От друга страна просто намерих нещо, което харесвах и си уплътнявах свободното време с това.

Атанас: Сюзан Феимова. Това е учителката, която ни каза за състезанията и ни помогна, за да направим документациите и всичко останало. Бих казал, че в училищата не може да се научи нищо в сферата на ИТ. Все пак обаче Сюзан ни помагаше и подкрепяше 4 години докато бяхме по състезания.

Васил: Няма как да не се съглася с Атанас: Сюзан Феимова. Това беше учителката, която ни подкрепяше през годините с всичко, което може.

Атанас: Случвало се е да ме познаят и мога да кажа, че е готино. Не се мисля за велик, но никой не може да отрече, че е приятно да те познаят и дори непознати да те поздравят заради успехите ти. Чак да се промени ежедневието ми не бих казал. Продължава се в същия дух, но в момента се занимавам с повече неща. В България има много хора, които биха помогнали на други, стига да правят нещо смислено. Уча.се е чудесен пример. Прави се нещо много добро и много хора го подкрепят. На мен лично често ми се налага да влизам и да гледам видео уроци, защото може да се каже, че не съм особено добър по химия.

Васил: Нищо различно освен гореспоменатите баби. Според мен това, което сме сътворили по нищо не превъзхожда други гениални творения на български ученици. Животът си продължи по познатия и сравнително скучен начин.

Атанас: Най-голямото препятствие може би е да осъзнае, че всичко зависи от него. Не е задължително да излезеш в чужбина, за да направиш нещо голямо. Аз лично се надявам да постигна много с някой мой проект, но това не значи, че ще замина някъде. Когато нещо е лесно значи не го правите правилно!

Васил: Може би най-голямото е подкрепата от страна на държавата. Не сме открили сайт или списък, където да пише всички състезания и олимпиади. След това постиженията ни не гарантират оценки. Явно за някои хора международните изяви са под нивото на националните олимпиади. За финансиране да не говорим. Проблеми всякакви, но въпреки това, учениците успяваме!

Атанас: Като за начало да кажем, че ще е добро начало да пишат дори във Facebook на кирилица. Учете това, което вие искате. Според мен не е задължително да си отличник по всичко. По-добре е да си целенасочен и да знаеш какво искаш да направиш с живота си. Така ти ще си учил за него не защото трябва, а защото ти е кеф.

Васил: За мен две неща са най-важни: 1 – да се занимават с това, което им носи удоволствие. Ако правите нещо без любов, то няма да стигне далеч. 2 – упоритостта. Да отстояват интересите си въпреки пречките по пътя към успеха.