Вяра Георгиева

Сценарист

Кратка биография

Вяра завършва ХГ „Дамян Дамянов“ в гр. Сливен през 2007г. За няколкото години в гимназията, тя се влюбва в историята, философията, литературата и ... писането. Следват един университет с една специалност, после втора. После езици, курсове, програмиране, тамошните му езици. И писане. То, писането, си остава.

Вяра преподава английски на студенти и работещи повече от 7 години. Последвани от преподаването на технологии, разработката на мобилни приложения и описването на технологии. Като „шарено и весело“ описва прескачането от една сфера в друга. И разказва как всичко е свързано – всичко е умение да обясняваш, да облечеш с подходящите думи, това, което твоят си молив на опита е написал вече вътре в теб.

Вяра е щастлива да вижда как думите й оживяват във видеата на Уча.се – за да накарат учениците, да вярват в знанията си, и най-вече – да повярват, че могат.

Любима история в Уча.се

Стоя си аз един ден пред компютъра. Безцелно разглеждам постове на този и онзи. И от никъдето – БАМ! Обява: „Търсим сценарист в екипа на Уча се“.

Хаха, да бе! Точно преди няколко дни бях разглеждала сайта им и си мислех колко ще е яко, ако някога, някак си, аз.. И спрях до тук. Затворих страничката и забравих.

И ето ти – само си пожелай.

Та, без да чета в детайли, направо пиша лично съобщение „Така и така, много искам. Нямам идея дали мога, но ще се постарая“. Препращат ми те един имейл. Пускам същото съобщение и там, с надеждата някой да го отвори, пък може би и да отговори.

Поглеждам часовника, пфф, за малко да закъснея за трейнинг, 6 човека ме чакаха да им обяснявам как работи нещо си. Влизам, забравям за мейла и деня си минава.

И, представи си, на следващия – хоп, съобщение. И вътре – текстове. Пиши сценарии за... . Не че имах идея какво правя тогава, но пък явно се получиха. Скоро се озовах с цял учебник, чакащ да бъде разказан по по-иначе. И заразказвах...

Кои са важните неща от живота, които не се учат в училище?

Не оценката е важна, а усилията. И това, че не си се отказал. Защото след звънеца, оценки не се пишат. Но пък усилията се възнаграждават – ако имаш самодисциплината да не спреш. Това го може всеки...


Коя беше най-голямата трудност за теб като ученик?

Хм, може би формулите. Никога не съм обичала да помня наизуст, и като се сетя за всичките онези под и над линии... Страшна работа! Даже по едно време започнах измислям изречения, че да помня конкретната формула.


Най-ценното човешко качество?

Да създаваш. Под каквато и да е форма, то идва от теб. И като такова, е уникално. Да създаваш е все едно да се преоткриваш. И да откриваш себе си за света. Пък защо не – и да го променяш, към по-по-най.

Екипът зад Уча.се