Стефани Стефанова

Учител по литература

Кратка биография

Стефани завършва гимназия в родния си град Радомир. От малка обича книгите, четенето и писането. Като ученичка печели различни национални конкурси с разкази и есета. Благодарение на вдъхновяващия си учител по български език и литература, тя разбира, че не иска нищо друго освен един ден да се върне в училище. Тогава, заставайки пред учениците, да им покаже магията на книгите и четенето, която тя самата е открила. Следва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и през 2017г., когато е последен курс, тя вече има възможността да влезе в класната стая и да се почувства истински учител. Личната ѝ кауза е учениците да видят красотата, очарованието и необходимостта от литературата и книгите. Стреми се да бъде пример за своите ученици, също като учителите си.

Днес, освен да чете, през свободното си време Стефани пише, практикува йога, разхожда се в планината. Смята да продължи обучението си в сферата на образованието в средното училище и да допринесе за неговото развитие.

Любима история в Уча.се

Това е именно първата ми история с Уча.се. В деня, в който Андрей ми се обади с предложението да правя упражнения, беше денят, в който за първи път се върнах в училище, но вече в ролята на учител. Така в един и същи ден детската ми мечта се сбъдна по два начина.

Вярвам, че да си учител не е просто професия, а начин на живот, понякога е много трудно, изморяващо и изглежда неблагодарно отстрани, но всяко нещо, което е стойностно и важно изисква много усилия и упоритост. И аз съм готова да вложа цялата си енергия, за да продължа да сбъдвам детската си мечта.

Кои са важните неща от живота, които не се учат в училище?

В училище не ни учат как да се самообучаваме. Учителят се опитва да каже всичко, което знае, без да се замисля дали ученикът има нужда от цялата тази информация. А след това изисква от учениците да знаят само това, което той знае.


Коя беше най-голямата трудност за теб като ученик?

Беше ми трудно да се преборя със скуката, да уча неща, които не ме интересуват, да ме облъчват с информация, която и до днес не ми е потрябвала. Учебният процес представляваше изливане на сухи факти без приложимост.


Най-ценното човешко качество?

Това е смирението. Да бъдеш осъзнат, заземен тук точно в настоящия момент. Не е важно какво си направил и постигнал или какво ще направиш и ще постигнеш, а какъв си тук и сега в момента. По-добър човек ли си от преди малко?


Контакти:

Екипът зад Уча.се