Кратка биография

Когато започнах седми клас, се оказа, че нямам никаква идея къде точно да кандидатствам и дали изобщо искам. Решението взеха моите родители и ме пуснаха във водовъртежа на частните уроци, в които се представих като не особено блестяща олимпийска надежда. Въпреки това влязох в Първа немска гимназия, която тогава беше просто Немската в София. Не знаех и дума немски и напредването беше доста трудно. В последния гимназиален клас се оказа, че отново не знам накъде да тръгна, а моите съученици вече знаеха не само какво ще кандидатстват, а и защо, и къде. И така, по случайност се озовах в Софийския университет, специалност „Немска филология“. Към края на следването имахме задължителен педагогически стаж и благосклонната към мен случайност ме прати в 73 СОУ „Владислав Граматик“, гр. София, при г-жа Среткова. Заради нея останах на работа в 73 СОУ и годините там бяха прекрасни. По-късно вече бях преподавател в НБУ, а 2013 г. за мен беше повратна точка в битието ми на учител – запознах се с Дарин Маджаров и попаднах в Уча.се.

Любима история в Уча.се

Не гледам телевизия. Ето че обаче през 2013 г. по най-случайната от всички случайни случайности се оказах пред телевизора, където една телевизионна водеща говореше с някакъв младеж за образование. Хм, интересно! Седнах, слушах и си записах името. Някакъв Дарин Маджаров. Точно тогава много се интересувах от нови методи на преподаване, свързани с интернет. По някакъв начин намерих мейла на младежа и драснах няколко реда, като противно на всички правила за кандидатстване, не приложих никаква автобиография. Получих бърз отговор, уговорихме си бързо среща и то точно на рождения ми ден! Бъдещият ми шеф закъсня, но ме очарова веднага. Поговорихме около половин час и вече знаех – това е мястото и това е човекът.