Илиана Илиева-Дъбова

Учител по български език

Кратка биография

Илиана Илиева-Дъбова е родена в гр. Пазарджик. Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ гр. Велико Търново. Работи дълги години (единадесет) в едно чудесно училище, което, за съжаление, днес не съществува в с. Оборище, общ. Панагюрище. Седем години преподава в родния си град. Преминава двегодишна специализация по организация и управление на образованието в ПУ „Паисий Хилендарски“. През 2004 г. защитава I ПКС в ТУ гр. Стара Загора. През 2006 г. заминава за Испания, където се установява в гр. Реус, автономна област Каталуния. От 2009 г. е учител в БНУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Барселона. През същата година основава Асоциация на българите в провинция Тарагона „България“ – организация, която развива активна дейност за съхраняване на българщината сред сънародниците в района. През 2010 г. създава Българско неделно училище „Св. Седмочисленици“, в което се обучават деца от провинция Тарагона. По същото време създава и Образователен блог, в който споделя авторски образователни материали.

Любима история в Уча.се

Децата харесват уроците и особено упражненията на Уча.се. Те са нетрадиционни, забавни, увличащи. Може да се повтори многократно неясният момент, за да се разбере добре учебният материал. Упражненията имат елемент на състезателност и това много допада на учениците. Любимата ми история е свързана с уроците по литература за 8. клас. Там винаги се отправя приятелски съвет да се четат книги. Когато две деца си взеха книги от училищната библиотека, за да ги четат у дома, стана ясно, че Уча.се реализира своята мисия успешно.

Кои са важните неща от живота, които не се учат в училище?

Много малко са нещата, които не се научават там. Училището е мястото, в което се учим на честност, отговорност, толерантност, лоялност, дисциплина, на уважение към положения труд. Наученото остава за цял живот.


Коя беше най-голямата трудност за теб като ученик?

Не се разбирах никак с математиката. Не защото не я харесвам, а защото ми казаха, че не ми върви и аз повярвах. А не трябваше. Това е моят най-голям урок, получен в училище – никога да не убивам порива на дете към знание.


Най-ценното човешко качество?

Добротата.


Контакти:

Екипът зад Уча.се