Дария Митушева

Разказвач

Кратка биография

Дария Митушева учи за кратко психология и визуални изкуства, след което завършва „Актьорско майсторство“ в театралния департамент на НБУ. Сцената на Университетски театър ѝ дава спектаклите: „Вишневи сестри“, реж. Възкресия Вихърова, „Тирамису“, реж. Владимир Петков и „Влюбените“, реж. Десислава Шпатова. Дебютът ѝ на професионална сцена е през март 2017 г. в представлението „Очи сини коси черни“, реж. Ирена Иванова, театър „Възраждане“. През годините е част от музикално-театрални постановки, радио-пиеса, множество записи за различни видове продукции и други социални и културни прояви.

Актрисата има опит с деца като аниматор, а по-късно и като преподавател по актьорско майсторство в музикалната школа Voice Academy, където реализира авторски мюзикъли с деца и юноши. Работата с деца я води в екипа на Уча.се, където озвучава някои от женските персонажи във видео-уроците и пише сценарии за игри и уроци.

Любима история в Уча.се

Работата ми, свързана с Уча.се, е изпълнена със забавление в креативен творчески процес, който ме зарежда дълбоко емоционално и ме връща към настоящето на времето. При един от записите за 1. клас, озвучавайки Елма, чувах как колеги от екипа се смеят в съседната стая до студиото, мислейки, че се смеят на нещо друго. Свършвайки със записа, излизайки от студиото ме посрещнаха с въпроси „Кои са тези уроци“ и „Кога могат да се гледат“. В моменти като този виждаш как работата ти се "материализира" пред очите ти в реакциите на хората, не само в съзнанието на децата, но и това на по-големите пораснали деца. :)

Харесвам момента, в който Уфо, роботчето от уроците за 1. клас, решава да стане истински ученик, а така и да се превърне в истинско момче, метафората, в която знанието е катализатор за метаморфоза на психическо и физическо ниво.

Кои са важните неща от живота, които не се учат в училище?

Истинският живот започва след като завършиш училище, но именно то е генералната репетиция за него. Именно годините, прекарани в училище остават утопия в съзнанието ти, към която се връщаш цял живот.


Коя беше най-голямата трудност за теб като ученик?

Никога няма да забравя колко трудно беше за мен в предучилищна възраст да науча латинската азбука. Тогава ми се струваше, че това е най-трудното нещо на целия свят. Иска ми се да мога да подшушна на себе си тогава, че ще се справя с това.


Най-ценното човешко качество?

Емпатията.

Екипът зад Уча.се