Албена Алексиева

Начален учител

Кратка биография

Албена е завършила средното си образование в родната Каварна. Още в училище показва талант на поет и писател. Със своето творчество печели детски и младежки конкурси. Завършва висше образование в ШУ „Еписков Константин Преславски“ като магистър по специалността „Начална училищна педагогика“ със специализация „Изобразително изкуство“. Живее и работи в родния си град. Смята, че Господ не е създал нищо по-съвършено от децата и цветята на тази планета. И че в тях е вложил най-голямо старание.

Ако я попитате кое е това, което я държи в градчето, отговорът е прост – вълните на морето са веригата, с която е прикована към това място от географията. И не, че на други места няма вълни. Просто тези са...бамбашка! Освен това нейната професионална мечта е твърде далече от школските врати на едно неизвестно градче. Искала е да стане подводен археолог, което страстно желае и сега. Затова се гмурка непрекъснато. Нищо, че й коства отити и е омръзнала на лекарите до смърт.

Любима история в Уча.се

Уча.се е едно от онези стъпала, които човек трябва да изкачва всеки ден. Тази работа е като закономерно поредно явление в живота на човек, който се труди безрезервно в името на образованието. И очаква промяната. Не онази на хартия, описана с претрупани академични изрази, а промяната в сърцето и мислите на всеки учител – дръзновението и Паисиевата страст, които да обладаят всички и да ги превърнат в радетели за качествено българско образование. Уча.се е бяла лястовица на небосклона, предвестник на добри времена. Незаменимо усещане е да се запознаеш с млади хора, които са тръгнали в тази посока с едичка цел – уроците да бъдат разнообразни и интересни, да подтикват към мислене. Какъв огромен мисловен и екипен потенциал е това!

Кои са важните неща от живота, които не се учат в училище?

В училище никой не те учи как да обичаш. Няма такъв предмет. Може би съвременното училище трябва да претърпи промяна и в тази насока.


Коя беше най-голямата трудност за теб като ученик?

Да възпирам въображението си и да пиша само за това, което тогава изискваха от нас в съчиненията и разказите си.


Най-ценното човешко качество?

Силата да се променяш! Да бъдеш гъвкав и инициативен. Да бъдеш полезен за обществото. И да отстояваш принципите си.


Контакти:

Екипът зад Уча.се