Камелия Джурелова

Учител по немски език

Кратка биография

Когато започнах седми клас, се оказа, че нямам никаква идея къде точно да кандидатствам и дали изобщо искам. Решението взеха моите родители и ме пуснаха във водовъртежа на частните уроци, в които се представих като не особено блестяща олимпийска надежда. Въпреки това влязох в Първа немска гимназия, която тогава беше просто Немската в София. Не знаех и дума немски и напредването беше доста трудно. В последния гимназиален клас се оказа, че отново не знам накъде да тръгна, а моите съученици вече знаеха не само какво ще кандидатстват, а и защо, и къде. И така, по случайност се озовах в Софийския университет, специалност „Немска филология“. Към края на следването имахме задължителен педагогически стаж и благосклонната към мен случайност ме прати в 73 СОУ „Владислав Граматик“, гр. София, при г-жа Среткова. Заради нея останах на работа в 73 СОУ и годините там бяха прекрасни. По-късно вече бях преподавател в НБУ, а 2013 г. за мен беше повратна точка в битието ми на учител – запознах се с Дарин Маджаров и попаднах в Уча.се.

Любима история в Уча.се

Не гледам телевизия. Ето че обаче през 2013 г. по най-случайната от всички случайни случайности се оказах пред телевизора, където една телевизионна водеща говореше с някакъв младеж за образование. Хм, интересно! Седнах, слушах и си записах името. Някакъв Дарин Маджаров. Точно тогава много се интересувах от нови методи на преподаване, свързани с интернет. По някакъв начин намерих мейла на младежа и драснах няколко реда, като противно на всички правила за кандидатстване, не приложих никаква автобиография. Получих бърз отговор, уговорихме си бързо среща и то точно на рождения ми ден! Бъдещият ми шеф закъсня, но ме очарова веднага. Поговорихме около половин час и вече знаех – това е мястото и това е човекът.

Кои са важните неща от живота, които не се учат в училище?

Тук мислих толкова много, че през ушите ми започна да излиза дим. Трябва ли да търсим непрекъснато уроци, че при това и важни? Понякога едва дълго след преподадения урок разбираме, че сме получили урок.


Коя беше най-голямата трудност за теб като ученик?

Химията и немският. Учех до побъркване по химия, но освен да рева на дъската не го докарах до по-далече. По немски пък толкова ме беше страх от германката, която ни преподаваше, че не смеех дори да се почеша по главата, за да не помисли, че вдигам ръка.


Най-ценното човешко качество?

Добротата, достойнството, умереността, устремът.


Контакти:

Екипът зад Уча.се