Евелина Велинова

Учител по човекът и природата

Кратка биография

Евелина завършва гимназиалното си образование в ПМГ „Христо Смирненски“ в родния си град с профил „Биология и химия“. Това предопределя записването й като студент в СУ „Климент Охридски“. Висшето си образование завършва през 2002 г. в Биологическия факултет с педагогическа специалност.

Първото й работно място е в първото й училище – ОУ „Св. Иван Рилски”, гр. Перник. Това се оказва голямо изпитание, защото скорошните й учители стават нейни колеги. Многобройните инициативи и обучения в училището я подтикват да се квалифицира и обучава непрекъснато. Като всеки биолог обича природата и животните. В отношенията си с учениците ги подтиква и те да я заобичат и пазят. Преоткрива учителската професия като възможност много да дава, но и много да получава. Децата я зареждат, окуражават, дават й стимул да обмисля нови стратегии, за да достигне до тях една по-достъпна и интересна информация от тази, която намират в учебниците си.

Любима история в Уча.се

За сайта Уча.се ми каза една приятелка в училище. У дома подробно се запознах с него. Започнах да го използвам в работата си и това неусетно ми помагаше като преподавател. Децата го харесваха, не – те се влюбиха в него! Простичкото и точно представяне на темите и нагледността ги спечели бързо.

Не след дълго, Дарин Маджаров беше поканен в нашето училище. Първата среща не ни бе достатъчна, та си го поканихме отново. Разказа ни как се е зародила идеята за създаването на сайта. Помислих си, че и аз бих могла да се включа, ако зад гърба ми има помощник със софтуера. Но само си помислих.

За тези четири години сайтът еволюира. Наблюдавах как новите видеа никнеха като гъби, започнаха да се създават и упражненията. Идеята да се включа вече беше узряла у мен.

Видях, че сайтът се нуждае от хора с креативно мислене за създаването на упражнения по човекът и природата и... ето ме тук. Радвам се, че съм част от екипа на Уча.се и приключенията започват.

Кои са важните неща от живота, които не се учат в училище?

Онези простички неща, за които забравяме, а те са да благодарим на близките си хора затова, че ги има и че са близо до нас.


Коя беше най-голямата трудност за теб като ученик?

Най-голямата главоблъсканица изпитвах от текстовите задачи по математика в началните класове. По-късно, заедно с учителите си в горните класове, някак се заобичахме с математика.


Най-ценното човешко качество?

Много са, но бих обобщила в едно – човечността, да разбираш и да помагаш, да бъдеш човек. Да сме човеци, а не единаци, защото добрината е заложена в нас! Твърде тривиално звучи, но е истинско!


Контакти:

Екипът зад Уча.се